Столичен Омбудсман

Подайте жалба

Документи

Екип

Дейности

Бюлетин

Въпроси и отговори

Свържи се с нас

Адрес:  ул.  "11 август"  4,  ет. 3
София 1000
Телефон: 02/9873449, 02/9871341
Факс: 02/9862785
E-mail:
ombudsman@sofia.bg

Приемно време:
Всеки работен ден

От 09:00 до 17:00 ч.

Изтегляне на документа

  • Анализ на дейността на Обществения посредник на територията на Столична община 01.01.2012 – 30.06.2012 година
  • Анализ на дейността на Обществения посредник на територията на Столична община 01.01.2012 – 30.06.2012 година

    Анализ на дейността на Обществения посредник на територията на Столична община за периода 01.01.2012г. – 30.06.2012г.

                Отминалият шестмесечен отчетен период в работата си Офиса на Обществения посредник стартира в максимално редуциран състав от само двама сътрудници. В тази ситуация положените усилия и променената организация бяха насочени към това намаленият капацитет на екипа да не се отрази трайно и неблагоприятно, както върху отстояваните приоритети и принципи, така и по отношение на контактите, приема и обслужването на гражданите. Вниманието към условията на приема, към това той да се изнесе и провежда периодично по места, в районните администрации, където възникват и се решават повечето от проблемите на гражданите, създаде добра практика през предходните години. За съжаление, при ограничения брой сътрудници нейното поддържане е под въпрос. Като компенсация се търси и налага по-близкото сътрудничество с Приемната на Столична община. Освен като фронт-офис със сходен профил, това звено на администрацията разполага с данни за проследяването на усложнени във времето преписки. Този капацитет играе сериозна роля в изясняването на конкретните казуси на гражданите и тяхното процедиране от администрацията. Както вече е било отбелязвано и в предишни отчети и анализи, поставяйки в центъра на вниманието към своя случай засегнатото си право и интерес, гражданите по принцип не предоставят пълната информация относно действията на ответната страна. А от това зависи правилната преценка и бързината в решаването на техните жалби. Контролният „външен” поглед и споделянето на административен опит с Приемната на СО се кумулират в добрия резултат от работата на екипа.

                Задължителен аспект в дейността на Обществения посредник на СО е проследяването на дневния ред на постоянните комисии на Столичния общински съвет. Участието на Обществения посредник в лично и институционално качество в заседанията на комисиите надхвърля формата, заложен в Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на СО. Това участие е важен инструмент за информираността и бързата реакция по случаи с повишена обществена значимост. Контакти и работен обмен се поддържат и на експертно ниво. Откритостта, личното разбиране и готовност за съдействие от страна на общинските съветници спрямо сигналите и становищата, постъпващи в Офиса на Обществения посредник, са базисен ресурс за неговото функциониране. Този ресурс гарантира и оформя публичния и граждански характер на осъществяваното посредничество. В поставянето на своите проблеми и искания гражданите са особено чувствителни към независимостта и необвързаността на посредника. В това отношение, подкрепата и помощта на общинските съветници и СОС като цяло, са налице и се получават своевременно.

    Намаленият персонален състав на екипа, включително и липсата на заместник-обществен посредник ограничава възможностите за реализация на чл. 22, ал. 2 от Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на СО, а именно разработването на становища по отношение на действащата и актуализиращата се нормативна уредба. Независимо от няколкото интервенции за периода в тази насока, необходима е преоценка, следва ли институцията да развива и разширява компетентности в прегледа и подобряването на нормативната уредба от местен ранг и респективно ако има очаквания за това, екипът задължително трябва да се подсили.

     

                Данните за броя на сигналите, жалбите и предложенията, постъпили в Офиса на Обществения посредник, показват очакван спад спрямо предходните две години. Отчасти това се дължи на устойчивата, без резки обрати промяна в местната власт и потвърждаването на досегашните приоритети и ангажименти. Положителната оценка, дадена в избори на Кмета на СО и мнозинството в СОС от избирателите, е и коректив на активността им на жалбоподателите пред Обществения посредник. Ето как изглеждат заведените преписки в числови стойности и по направления:

                           

                            Общ брой – 95:

     

    1.      Административно обслужване – 10;

    2.      Устройство на територията и незаконно строителство – 12;

    3.      Благоустройство – 9;

    4.      Екология – 2;

    5.      Градски транспорт и паркиране – 8;

    6.      Жилищно настаняване – 2;

    7.      Местни данъци и такси – 15;

    8.      Обществен ред и шум – 14;

    9.      Детски и здравни заведения – 3;

    10.  Социално подпомагане – 2;

    11.  Алтернативни проблеми и етажна собственост -16;

    12.  Извън правомощията – 2;

     

                Като цяло, прави впечатление нарастването през полугодието на относителния дял и тежест на жалбите, свързани със сферата на местните данъци и такси. Безспорно е, че темите, сериозно застъпвани и подлагани на публичен обществен дебат, засилват активността на гражданите в защита на съответните права и интереси. Още повече, що се касае до една от най-важните местни политики, каквато е тази на определяне на местните данъци и такси. Профилът на проблемите, поставяни от гражданите пред обществения посредник, в тази връзка, остава встрани от медийно изявения.  Може би този профил води и до непредвидени изводи. В своите сигнали и жалби гражданите акцентират най-вече върху административното обслужване при събирането на местните данъци и такси и подобряването на услугата. Става въпрос за поредица от случаи при заплащания на задължения посредством банкови карти, закриване на стари данъчни партиди за МПС и прочие, в които се засяга недостиг на административен капацитет. Във всички тези случаи бе налице готовността да се отвърне на препоръките и предписанията, отправени от Обществения посредник. Друга категория проблеми, изискваща правно изясняване  на административни практики при събиране на местните данъци и такси, също показа насрещен ангажимент за категорична и точна намеса. Такъв бе казусът с отказ на районна администрация да извършва административна услуга (издаване на удостоверение за наследници) без представен документ за липса на задължения към общината. И при тази намеса на Обществения посредник администрацията на СО съумя да зачете правото в полза на гражданите и да санкционира една незаконосъобразна административна практика. Засегнатото тук отношение граждани-посредник-администрация в дадена сфера подсказва често пренебрегван, но обединяващ мотив за действие. Търсената от гражданите роля и позиция на Обществения посредник важи, както по съществото и предмета на техните искания, така и като фактор за пестене на време и средства, необходими за деловата им реализация. Формирането на устойчиви нагласи към институцията следва неизбежно да отчита превръщането й в такъв фактор.

                Друга област с видимо увеличение на случаите е обществения ред и сигурността. Новото тук е неудовлетвореността на гражданите от противодействието на битовата престъпност. Доколкото темата не е изцяло в полето на общинските власти, напомняме препоръките направени в предходни доклади относно необходимостта от задълбочаване на взаимодействието между общината и СДВР, както и насърчаването на гражданското участие при противодействието на битовата престъпност.

                През анализираното полугодие на 2012г. се увеличава броят на дадените консултации на граждани, най-вече в областта на управлението на общинската и етажната собственост. По традиция, жалбоподателите се обръщат и търсят опора в авторитета и компетентността на институцията срещу засягащи ги решения на управителните тела на етажните собствености и съобразяването им със Закона за управление на етажната собственост. Търсят се и консултации по съдебни процедури и срокове. Като цяло, очакванията на отделните членове на етажните собствености за повече правомощия и контрол от страна на местната власт и администрация, се разминават със законодателните промени в полза на по-голямата самостоятелност на института на етажната собственост. Ето защо, консултациите по теми от Закона за управление на етажната собственост по правило носят полза за гражданите, дори само на информативно и разяснително ниво. Разбира се, ползата е взаимна, защото става дума за натрупването на опит и формирането на компетентност върху силно индивидуализирани и социализиращи гражданската общност отношения.

                Новост в работата на Офиса е създаването на предпоставки за информираност, собствена и у администрацията, спрямо „пакет” от мерки, насочени към бъдещето на София като зелена столица. През периода се проведоха срещи и бяха консултирани писма и становища  по серия от иновативни решения, приложими в съвременното градско развитие – затревени трамвайни трасета и покриви на публични обществени сгради, изграждане на ново поколение автоматизирани паркинги и други. Все още абстрактните очертания и звучене на тези иновативни проекти се изпълват със съдържание, когато на дневен ред се поставят конкретни разработки и промени в публичните градски пространства. Отправна точка на интереса е инвестирането в зелени зони в рамките на съществуващата транспортна инфраструктура и сграден фонд. Излишно е подробно да се обосновава ефектът от такова инвестиране и благоприятните последици върху това, което без уговорки може да се назове „производство на здраве” за жителите на големия град. Цел пред управлението на зеления град не е просто да се пресмятат и заделят повече разходи за здравеопазване и образование, а да се наложи разбирането и общото усилие той да се превърне в място и формация на една „индустрия” на здраве и сигурност, а оттам и на стремеж към по-висока образованост. София има потенциала да се превърне в такова място. Да се поемат предизвикателства в съвременното градско развитие на първо място означава да се отварят пространства за дебат. Кой и какъв да бъде големият градски проект за София след изграждането на метрото? Стабилното управление е добра възможност за стартиране на дебат по дневния ред с отговори на подобен въпрос. Ограниченията на настоящия анализ не позволяват разгънат коментар. Заслужава си, обаче, да се обърне внимание на потенциала за развитие и трансформация на най-замърсените и транспортно-натоварени градски зони – поречията и особено това, предвиждано да се превърне в зелената „огърлица” на София, в участъка между булевардите „Черни връх” (НДК) и „Ген. Данаил Николаев”. Откритото речно течение на Перловския канал запазва шансът си да свърже и обедини в зелен коридор най-представителните и исторически развити паркови пространства на столицата. Разположени по дължината на канала и в дълбочина паркове – Южен, Борисова и Княжеска градина, парк на Военната академия и парк „Заимов” – биха дали на София отпечатъка на запазен знак, свързани в зелен и пешеходен ринг на булевард „Евлоги и Христо Георгиеви”. Едва ли след прокопаването на втория метродиаметър, да се прокара транзитният транспортен трафик в тунел под Перловския канал е инженерно-строително предизвикателство. Без да влизаме в подробности, само подчертаваме стойността и значението на такъв проект за екологичното, транспортно и панорамно интегриране на града и Витоша в един природно-исторически комплекс и организъм.  

                Насочването на обществения интерес в последната година към проблемите на Витоша и опазването й като природно и историческо богатство за софиянци и цялата нация прави задължително взимането на отношение и позиция във водената дискусия. Голяма част от застъпените и коментирани аспекти на тази голяма тема остават извън обхвата на действие на Столичния Обществен посредник. Касае се за оспорвани законодателни промени, защита на инвестиционен интерес, промени в управлението на парка и други. Заслужава си да се зададе въпросът, обаче, доколко извършващите се промени и оспорващи се тези държат сметка за най-близкия и очевиден контекст, в който са поставени – равния и улеснен достъп до Витоша за всички жители и гости на София. От една страна, опазването и съхраняването на природното богатство и историческите артефакти на Витоша в съвременни условия е невъзможно без целенасочена и премерена човешка намеса. От друга – инвестирането в съоръжения и обслужващи дейности не бива да „откъсва” планината от прякото въздействие на нейното биоразнообразие  върху града. Никаква възвращаемост от инвестиции не е в състояние да замести преките ползи от природното въздействие на един био-резерват (какъвто е Витоша) върху урбанизираната градска среда. Затова и в полето на градоустройствените решения на първо място следа да се очертаят откритите проблеми и възможности за достъпа до Витоша. Оценката за достъпност на Витоша започва от историческото сърце на града, където все още липсва панорамна площадка с архитектурен акцент, включващ силуета на Витоша в градското всекидневие. Такова е било предназначението в дълбочина на празното пространство на Княжеската градина и такова трябва да му го възвърне конкурса за нейното оформяне. Липсващи, прекъснати или занемарени пешеходни комуникации влошават достъпа и средата до важни публични институции под Витоша. Става въпрос за зоната на Ботаническата градина и Киноцентъра и пешеходното им „откъсване” от кварталите отсам Околовръстната дъга. Отпечатък на липсващата публична грижа носи паркова-пешеходният достъп от продължението на бул. „България” към националната светиня – Боянския храм. Този подстъп, заключен между улиците „Бели брези” и „Воденичница”, може да добавя архитектурна и културна стойност към посещенията на черквата. Откритите към планината паркови и пътни артерии (бул. „България”) поставят на дневен ред въпроса за незапълнен капацитет на публичния и екологичен транспорт към и от Витоша. Нито идеята за продължение на трамвайната линия по бул. „България” до кв. „Бояна”, нито проекта за една пътническа кабинкова линия, отвеждаща посетителите на някои от парковете в южно направление до Витошките склонове, са немислими като реализация. Тези идеи отчитат базисни възможности и стимули, които са налице в еднодневните и уикенд семейни туристически посещения. Инвеститорите могат само да спечелят от насърчаването на този вид туризъм. Софиянци и Витоша – също. Отново не е мястото и по силите на този самостоятелен анализ да излиза извън щрихите и бележките към завършен проект. Желанието е по-скоро тези щрихи и бележки да са ориентирани към по-добър баланс и качество на жизнената среда за жителите и посетителите на столичния град. 

     

                В заключение е важно, че тези, „добавени” към анализа разсъждения, са, може би, подтик в значим и неминуем дебат за бъдещето на София. Те са и призив за съгласие към посоките, поети и начертавани към това бъдеще

                   

     

    © Всички права запазени. Този сайт е създаден от Softech.