Столичен Омбудсман

Подайте жалба

Документи

Екип

Дейности

Бюлетин

Въпроси и отговори

Свържи се с нас

Адрес:  ул.  "11 август"  4,  ет. 3
София 1000
Телефон: 02/9873449, 02/9871341
Факс: 02/9862785
E-mail:
ombudsman@sofia.bg

Приемно време:
Всеки работен ден

От 09:00 до 17:00 ч.

Изтегляне на документа

  • ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2010 ГОДИНА
  • ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2010 ГОДИНА

    ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2010 ГОДИНА

     

    Създадена на основание чл. 21а от Закона за местното самоуправление и местната администрация, институцията Обществен посредник на Столична община функционира в съответствие с Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община (приет с Решение № 154 на СОС от 08.07.2004 г., доп. с Решение № 465 по Протокол № 82 от 22.06.2006; изм. с Решение № 45 по Протокол № 30 от 29.01.2009).

    Общественият посредник на територията на Столична община съдейства за спазването на правата и законните интереси на гражданите пред администрацията на Столична община, районните администрации и Столичния общински съвет. Общественият посредник приема жалби на граждани, извършва проучвания по жалбите и дава становища, предложения и препоръки, по широк кръг въпроси, до органите на местно самоуправление и местната администрация.

     

     

                Както винаги досега, водещ мотив в работата на обществения посредник е да се осигурят по-добри обществени условия за засилване на личното щастие на всеки гражданин на столицата. От тази перспектива, годишният доклад не е просто отчет за свършеното през годината, а основен инструмент за въздействие върху администрацията и общинския съвет, инструмент за аргументация и реализация на доброто управление в общината.

                Изтеклата 2010 година не беше белязана с важни за София политически събития. Политическата и институционалната стабилност дадоха възможност да се затвърди и развие успешно взаимодействие на офиса не само със структурите на Столична община, които до сега са били в периферията на вниманието ни, но и с националния омбудсман и с международни партньори. В същото време обаче, дейността на офиса не остана незасегната от бюджетните проблеми на столицата. Основно с финансова аргументация, първоначално беше отклонено предложение за избор на заместник обществен посредник, в последствие не бяха подновени договорите на двама от сътрудниците на офиса, а през последните месеци на годината беше упражнен натиск за отпадането на още един сътрудник от екипа. Благодарение на оказаната подкрепа от председателите на постоянните комисии по местно самоуправление и нормативна уредба и граждански права, молби и жалби, както и на съветници от посочените комисии, числеността на екипа бе запазена на трима сътрудника, което е санитарния минимум за качествено осъществяване на дейността по защита правата и интересите на гражданите в Столична община. Този натиск не успя да доведе до смущения в дейността на офиса, но не допринася и за пълноценото трудово раздаване на екипа, поради което се надяваме в бъдеще да няма подобни ситуации. 

                От стратегическа и управленска гледна точка, вече можем да твърдим, че няколко аспекта от дейността на обществения посредник могат без преувеличение да бъдат определени като политики. Като такава, без съмнение може да посочим стремежа за по-комплексно и убедително ангажиране на гражданите към прецосите на вземане на решения в местната общност. Съвсем символично в тази насока, първото изходящо писмо за 2010 година на офиса е в защита правото на гражданите да присъстват на заседанията на общинския съвет на живо – право, което е нарушено с Решение 701 на СОС от 19.11.2009 и към януари 2011 година все още не е възстановено. Други значими ангажименти са изразената подкрепа и участие в гражданската инициатива за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и изразената подкрепа за проект за включване на София в европейската седмица на пряката демокрация. В най-общ план, отбелязваме напредъка, постигнат през годината по следните въпроси – кметът на общината поднови практиката да приема граждани, програмата „Европа” се затвърди като успешен инструмент за подпомагане на гражданския сектор и добър пример за програмно бюджетиране, а програмата „Гражданско участие за по-уютна градска среда” и блогът на Столична община тепърва ще получават високи оценки от обществеността. В други направления обаче не може да спестим забележките – заседанията на ОЕСУТ все още не са напълно отворени за граждани, забавя се приемането на правилник за обществените съвети в Столична община, отказът общината да се включи в Европейската седмица на местната демокрация – инициативи, предложени от офиса на обществения посредник.

                Запазени и развити са и останалите приоритети в работата на офиса. Непосредственият контакт с гражданите по време на ежедневните приеми, обработката на жалби и сигнали и изследването на нормативни и административни актове, изготвянето на становища и препоръки, фокусирането на вниманието на администацията и съвета чрез формални и неформални подходи върху обществените настроения и тесните места в управлението на общината, втъкаването на стремежа за създаване на социален капитал във всяко едно действие на офиса продължават да са водещите аспекти в дейността през годината. Продължава активното и успешно партньорство на офиса с Постоянната комисия по граждански права, молби и жалби на СОС и приемната на СО.

                През годината се интензифицира взаимодействието на офиса с общински звена и дружества, с които в предходни периоди сме осъществявали предимно задочна комуникация. Представители на офиса участваха в организирана от Националната асоциация на общинските служители конференция „Превенция и противодействие на корупцията”. Особено внимание трябва да отделим на поетите взаимни ангажименти за установяване на работещи стандарти за взаимодействие с новоизбрания омбудсман на Република България. В международен план, общественият посредник участва в конференция „Европа – отворено общество” и общо събрание на Международния институт на омбудсманите в Барселона, представител на офиса участва в международна конференция на форума на местните омбудсмани в Каталуния, в напреднал стадий е подготовката за учредяване на мрежа на местните омбудсмани в Европа, заедно с омбудсмани от Нидерландия, Белгия, Испания, Италия, Швейцария. През месец ноември, обществения посредник участва в мониторинга за България на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа. В резултат на този мониторинг се очаква доклад с препоръки към местните власти в България, включително и за подобряване на средата и механизмите за защита правата на гражданите и прилагането на Европейската харта за защита на човешките права в градовете.

               

     

     

     

    Обща информация за постъпилите жалби и сигнали и забелязани тенденции

     

    За отчетния период са приети, консултирани и изслушани около 1050 лица, в това число 169 консултации са направени по интернет. Заведени са 182 преписки, като за 43 от тях сигналът е пристигнал по интернет. От заведените през годината преписки са приключени 151, а по 31 продължава работата. От предходни години са приключени 6 казуса. Запазват се и причините за забавеното приключване на случаите – не се отговаря по същество на зададени въпроси, не се изпраща информация в пълен обем, изчаква се промяна в нормативната уредба. За някои случаи се оказва, че намират своето решение, но в течение на процедурата, общественият посредник отпада от адресатите на кореспонденцията и научаваме за развитието със закъснение. В този смисъл обръщаме внимание, че офисът все още не е свързан с деловодната система „Акстър” на Столична община, което би облекчило работата и в други аспекти.

    Като цяло, запазва се тенденцията да нараства относителния брой на жалбите и сигналите, подадени по интернет. В някои ситуации се получава много активна размяна на електронни писма с граждани – включително до приключване на случая, без да имаме жив контакт със жалбоподателите. В общия случай това е от полза, както за офиса, така и за гражданите.

    За всички заведени преписки са изследвани законови и подзаконови актове, съдебна и административна практика, извършвани са проверки по документи и/или на място, изискани са становища от администрацията. В много от случаите са проведени разговори със засегнатите страни, в някои ситуации е търсена и позицията на свидетели. Там, където сме установявали наличието на близки или подобни случаи сме препоръчали да се прилага най-добрата реализирана административна практика, в полза на гражданите. По-голямата част от заведените преписки са със сложна фактологическа и правна същност, като характера им засяга няколко сфери, но все пак, най-общо може да се направи следното разпределение по теми*:

     

    1.      Административно обслужване – 30 жалби;

    2.      Устройство на територията и незаконно строителство – 27 жалби;

    3.      Благоустройство – 17;

    4.      Управление и разпореждане с общинска собственост – 13;

    5.      Жилищно настаняване – 10;

    6.      Организация на движението, градски транспорт и паркиране – 10;

    7.      Екология – 10;

    8.      Управление на етажната собственост – 8;

    9.      Местни данъци и такси – 7;

    10.  Обществен ред и шум – 7;

    11.  Детски и социални заведения – 6;

    12.  Други – 37 (в т.ч. 17 извън правомощията).

     

    Анализът на данните показва, че се запазват нивата на приети жалби за административно обслужване, устройство на територията и незаконно строителство, благоустройство. За втора поредна година сравнително малко са жалбите, свързани с жилищното настаняване.

    Нова тенденция, която отбелязваме през 2010 година е стремежа за защита на граждански права и интереси чрез групови жалби и подписки. Тези казуси обикновено са комплексни и едновременно разкриват нарушаване на обществения ред, режима на извършване на търговска дейност, спазването на екологични норми, стремеж за благоустрояване на градската среда. Често се касае за продължително натрупване на проблеми и напрежение, както и за изчакване от страна на администрацията,  понякога обусловено от висящи съдебни процедури.

    Продължава активната работа на офиса по проблемите на управлението на етажната собственост – освен консултациите, заведени са и 8 преписки. Проблем тук се очертава не само преобладаващото пасивно отношение на районните администрации към процеса по регистрация на етажните собствености, но и тромавата реакция, или липсата на такава, по сигнали за необходимост от свикване на общо събрание на собствениците, проверки за установяване на сигурността на конструкцията, отпускане на средства за основен ремонт.

    Остават нереализирани или частично реализирани препоръките, направени в предходни доклади, засягащи подобряването на координацията между звената на Столична община, търсенето на механизми за повишаване на юридическия капацитет на администрацията, прилагането на модерни похвати в мениджмънта на хора и процеси. Отбелязваме със задоволство увеличения брой приети стратегически документи за управлението и развитието на града, но в същото време е притеснително, че често акцента се измества от реализацията на плановете и стратегиите към търсенето на пиар ефект, или не се правят анализи на резултатите от изпълнението на заложените цели. Въпроси от подобно естество на пръв поглед нямат пряко отношение към правата на гражданите, но често са в основата на решенията, които ощетяват обществените и лични интереси на жителите на столицата.

     

    Отчет за свършена работа, констатации, предложения и препоръки по секторни направления

     

    Много от подадените жалби съдържат вече коментирани в предишни доклади проблеми – например от направление “Административно обслужване” -  администрацията не отговаря в срок на подадените от граждани заявления и сигнали;  от “Благоустройство” - гражданите изразяват възмущение от бланкетния отговор “няма предвидени средства”; от “Обществен ред” - често се оказва, че общинската администрация няма директни правомощия да разреши изцяло проблема и не търси по-широко сътрудничество, за да защити правата на жалбоподателите. За тези и подобни повтарящи се казуси в офиса сме изградили стандартни подходи и процедури, с които да помагаме на гражданите и общото впечатление е, че резултатът от намесата е положителен. Това по никакъв начин обаче не трябва да отслабва чувствителността ни към тези проблеми, а тъкмо напротив – понеже са повтарящи се, претенциите на офиса и на гражданите към администрацията трябва да са много високи, включително и като се санкционират отговорните служители.

    Отчетът е структуриран съгласно разпределението на ресорите на съответни ръководители в администрацията на Столична община, така щото ръководителите да приемат личен ангажимент по прилагането на направените препоръки. Където е възможно е представен и анализ на предпоставките за възникване на определени правонарушения, за да може въпросните предпоставки да бъдат премахнати, а потребностите на гражданите – пълноценно удовлетворени.

     

     

     

     

    1.      Направление “Административно обслужване, жилищно настаняване, управление и разпореждане с общинско имущество”

     

    Част от проблемите на адмнистративното обслужване са предизвикани от недоразумения и/или проблеми в комуникацията между съответни служители и граждани. Подобни ситуации обикновено намират положително развитие чрез намесата на по-висшестоящо длъжностно лице. Настояваме обаче да се установи вътрешнослужебен механизъм, чрез който такива несъществени от съдържателна гледна точка (но изключително важни от принципна и емоционална позиция) случаи да могат да се решават на място, без да се създава допълнително напрежение и да се изисква допълнителна ангажираност на гражданите.

    Конкретен въпрос, който възникна през годината е отказът да се извършват административни услуги от районна администрация на граждани с неизплатени данъчни задължения към общината. Без да подценяваме витализиращия характер на събирането на общинските приходи за функционирането на обществената система, не можем да допуснем подобно отношение към гражданите и настояваме, дори и там, където тези практики все още не са добили публичност, да бъдат прекратени незабавно.

    Жилищното настаняване бележи значителен спад в броя на подадените жалби спрямо предходни години. Чрез промяната на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища, с която се дава право да се закупуват жилища на граждани след като са били редовни наематели за срок от пет години, се очертава провежданата жилищна политика от Столична община да е със затихващи функции. Използваме случая отново да отбележим, че взето само за себе си, подобно отношение не е в противоречие със стандартите за защита правата на гражданите, защото според българското законодателство правото на жилище трябва да се гарантира в най-голяма степен от държавните органи чрез провеждането на регионална политика. Въпреки подадените към обществеността сигнали за все по-трудното участие на общината в осигуряването на жилище за крайно нуждаещите се, продължаваме да съблюдаваме стриктното спазване на разпоредбите на НРУУРОЖ, доколкото все още има пропуски в работата на районните администрации (например р-н Младост).

    През годината са постъпили жалби относно бездействие на районните администрации във връзка със самонастанили се лица в къщи, разположени върху общинска собственост. Същевременно, обитаваните без правно основание постройки са застрашени от самосрутване, без възможност за заздравяване и поправяне, и са опасни за здравето и живота на гражданите. Намесата на офиса целеше да се преодолее липсата на ресурси и желание в районните администрации за решаването на проблема и да се стигне до изваждането на незаконите обитатели и частично обезопасяване на опасните сгради, като казусите са от районите Студентски и Витоша.

     

    2.      Направление “Архитектура и градоустройство”

     

    Анализът на подадените жалби за незаконно строителство показва, че основна причина за проблемите между гражданите и администрацията са дублиращите се функции на ДНСК и звената по контрол по строителството в общините, а в случая за София – и размитите отговорности между дирекция „Контрол по строителството” към НАГ и отговорните служители към районните администрации. Именно в това направление са и доста от неприключените случаи, поради прехвърляне на отговорността между различните служби и нежеланието на нито една да поеме инициатива за разплитане на поставените казуси. Още по-неприятно е усещането, че дирекцията „Контрол по строителството” действа единствено кампанийно, или в най-добрия случай – избирателно към подадените към нея сигнали.

    В същото време, в някои случаи районните администрации реагират адекватно на направените от офиса предложения, като констатират и правят съответните предписания спрямо незаконни строежи - пример в това отношение е р-н Панчарево.

    Трябва да се отбележат няколкото жалби, получени през годината, относно проблеми възникнали във връзка с въвеждането в експлоатация на сгради. Единият аспект на проблема е, че се въвеждат в експлоатация сгради без да са реализирани всички довършителни работи по строежа, включително и по вертикалната планировка. От друга страна, внимание трябва да се обърне на онези обекти, които поради една или друга причина не се въвеждат в експолатация, а в същото време имат постоянни обитатели.

    Друга критична област се очертава забавеното изработване и приемане на схемите за поставяне на преместваеми обекти по райони (приети са схемите само за парковете). Това положение предизвиква множество жалби срещу районните кметове при сключването на споразумения с ползвателите на такива обекти за обезщетяване на СО, в случай че са налице договори с изтекъл срок. От друга страна, срокът до който следваше да се сключат споразумения е изтекъл, но конкурси за отдаване под наем за терените – общинска собственост, за поставяне на преместваеми обекти, все още не са проведени. В този ред на мисли, предлагаме нормативно да се въведат срокове за приемане на схемите по райони с цел реално прилагане на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на СО, по отношение на преместваемите обекти.

     

    3.      Благоустройство

     

    В това направление отбелязваме жалбите и сигналите срещу доставчиците на комунални услуги. С прехвърлянето на собствеността на „Топлофикация” АД на общината имаше известно увечлиаване на броя на жалбите, относно таксуването на потребители. Остават високи изискванията и очакванията на гражданите към ремонта на вътрешноквартални улици, изграждането на нови такива, поддръжката на подлези, наличието на улично осветление и дори обезопасяването на стълбовете на уличното осветление.

    Като благоустройствени определяме и онези случаи, свързани с развитието на градската среда, които са подкрепени от широки граждански или квартални инициативи и подписки. По правило, когато се отстояват такива интереси – освобождаване и разширение на пешеходни пространства, опазване и поддържане на зелени площи, съобразяване с културно-исторически дадености, изискваме обвързването им с ясни и дългосрочни градоустройствени виждания и приоритети. В такъв контекст са и изработените становища за преустройството на „Женски пазар”, искането за възстановяване на площад „Иван Вазов” в кв. Стрелбище, изместването на ледената пързалка от площада пред Народния театър.

     

    4.      Организация на движението, градски транспорт и паркиране.

     

    Изразяваме положителна оценка за раздвижването в този сектор, предизвикано от изготвения проект за генерален план за организация на движението, промените в режима за паркиране „Синя зона”, опитите за модернизация на градския транспорт. Очакванията на обществеността, подкрепени и от офиса обаче са за преминаване към диалогичен режим на обсъждане с гражданите на евнтуалните решения. Това е необходимо за да бъдат отчетени точно интересите на местните общности и за да се достигне до разумен компромис между различните интереси.

    Конкретните сигнали до офиса се отнасят за непрофесионално и грубо отношение на контрольори и водачи на превозните средства от МГТ, състоянието на някои спирки. Няколко сигнала има и относно претенции за неправилно санкционирани и репатрирани автомобили от Центъра за градска мобилност.

     

    5.      Екология

     

    В сравнение с предходни отчетни периоди, през 2010 се увеличиха жалбите на граждани, притеснени и потърпевши от поведението на безстопанствени кучета – в районите Банкя, Студентски град, Слатина, Илинден, Триадица и др. Доколкото намираме реакцията на ОП „Екоравновесие” за адекватна в повечето случаи и не отбелязваме някакво отстъпление в цялостната политика на общината по отношение на този проблем, зачестилите сигнали на граждани трябва да провокират актуален анализ на ситуацията и предприемането на нови мерки срещу безстопанствените кучета.

     

    6.      Финанси и стопанска дейност

     

    Затвърждава се практиката, на публичните обсъждания на бюджетните процедури да се гледа проформа, като досадно законово изискване, а не като възможност за генериране на нови идеи и непосредствено запознаване с потребностите на местната общност. Този подход, рано или късно, ще доведе до съдебно блокиране на някоя от процедурите и в този смисъл настояваме обществените обсъждания да се провеждат не само стриктно, съгласно изискванията, но да се запълнят и със съдържание за администрацията.

    Интересен случай тук е отказът на съответна администрация да издаде данъчна оценка на имот на пълномощник на собственика, като след намесата на офиса случаят е решен в полза на жалбоподателя.

    Жалбите и сигналите за нарушения в реда за извършване на търговска дейност през годината преповтарят една постоянна конфликтна точка. В нея се противопоставят интересите на собствениците и съдържатели на търговски обекти и съседите им – обитатели на етажни собствености. В масовия случай се касае за неспазване на обществения ред и наднормен шум при удължено работно време на търговските обекти. Отново се налага констатацията, че диспозитивните правомощия на кмета за налагане на времеви ограничения на търговската дейност  го поставят в положение на принудително бездействие. Наредбата не равнопоставя интереса на търговците и правата на етажните собствености. В тази връзка, като минимум, е повече от препоръчителна промяната на чл. 4б, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО, от диспозитив в императивна  норма, а именно – общината да е задължена да ограничава работното време на търговски обекти при системно нарушаване на обществения ред.

     

    7.      Обществен ред

     

    Дългогодишните усилия за създаването на общинска полиция към края на годината дадоха резултат – общинската полиция вече е факт. Остава по-трудното: да се повиши сигурността сред гражданите и да намалеят и нарушенията на обществения ред. Съпричасността на офиса към този сектор се изразява и в участието в инициативата на институт „Отворено общество” за гражданско наблюдение в полицията. Открит е и въпроса за работата на Наблюдателната комисия по Закона за изпълнение на наказанията, за която получихме покана да се включим, но същевременно за цялата 2010 година не сме информирани за нито едно нейно събиране.

     

    8.      Социални дейности

     

    Част от жалбите тук засягат създаденият (най-вече от директорите) хаос със записването на деца в детските ясли. Препоръката ни е, приемът на деца в детски ясли да се включи възможно най-скоро в информационната система за обслужване на детските градини.

    Силно специализиран, но съществен от гледна точка отвореност и досътпност на Столична община за хора в неравностойно положение, въпрос е адаптирането част от работните места в администрацията за хора с увреждания. Такъв сигнал беше поставен пред офиса от служител в администрацията и освен ангажираността, която проявихме, следва да се отбележи и специфичната позиция, която общественият посредник заема, като защитава правата и на служителите пред ръководството на общината.

     

    9.      Образование и култура

     

    Създадените през годината прецеденти за посредничество на Офиса между публични културни и образователни институции и столичната администрация поставят рамка за постоянно воден и резултатен диалог. Отправените искания за правна помощ и съдействие от страна на Директора на Народния театър „Иван Вазов”, както  и от училищното настоятелство на 128 СОУ „Алберт Айнщайн”, получиха своевременно и конкретно разрешение от СО. Оказаното съдействие в тези случаи показа, че е формирано общо убеждение и разбиране относно усилената закрила, дължима от местната общност към културните и образователни центрове в период на икономически затруднения.

     

     

    Заявяваме готовност да коментираме, поясняваме и разпространяваме направените в настоящия доклад констатации, предложения и препоръки, както със и пред органите на местно самоуправление и администрация, така и най-вече сред гражданите на Столична община. В тази логика, като водещ принцип в дейността на обществения посредник се очертава практиката, да не остават недоизказани и недоизяснени въпроси. Това по никакъв начин не притъпява сетивата ни към всякакви действия и слаби сигнали, които дори и косвено засягат правата на гражданите на София, но оставаме с нагласата и за публична реакция по отразените и повдигнати в доклада проблеми.

     



    * В тази статистика не влизат сигналите, по които е оказвано съдействие и е работено съвместно с Постоянната комисия по граждански права, молби и жалби или други комисии на СОС

     

    © Всички права запазени. Този сайт е създаден от Softech.