Столичен Омбудсман: Документи

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2009 ГОДИНА

Създадена на основание чл. 21а от Закона за местното самоуправление и местната администрация, институцията Обществен посредник на Столична община функционира в съответствие с Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община (приет с Решение № 154 на СОС от 08.07.2004 г., доп. с Решение № 465 по Протокол № 82 от 22.06.2006; изм. с Решение № 45 по Протокол № 30 от 29.01.2009).

Общественият посредник на територията на Столична община съдейства за спазването на правата и законните интереси на гражданите пред администрацията на Столична община, районните администрации и Столичния общински съвет. Общественият посредник приема жалби на граждани, извършва проучвания по жалбите и дава становища, предложения и препоръки, по широк кръг въпроси, до органите на местно самоуправление и местната администрация.

През изминалата 2009 година офисът на обществения посредник положи значителни усилия за гарантиране на правата и интересите на гражданите на Столична община. Организационно погледнато, тези усилия допринесоха за стабилизирането на институцията и разгръщането на нови възможности за взаимодействие и подкрепа на гражданското общество. Част от вложения ресурс бе използван за неутрализация на вторичните негативни последици от динамичните политически процеси през годината, а именно: изборите за членове на Европейския парламент, изборите за народни представители и частичните местни избори за кмет на Столична община. Както сме отбелязвали в други доклади, макар и важна и неизменна част от демократичния политически процес, изборите предизвикват и временна деформация в дейността на административните структури. Най-общо, вторичните ефекти от изборите са: нарушаване на ритъма на управленската дейност, отслабване на контрола върху администрацията, забавя се реализацията на важни решения, временно се подменят приоритетите в дейността на администрацията, дори и използване от страна на гражданите на предизборната ситуация, за да си осигурят нерегламентирано съдействие. В резултат на тези ефекти потърпевши са различни граждански интереси. В този смисъл използваме възможността отново да отбележим, че гарантирането на изключителното право на избор от администрацията не следва да бъде за сметка на други, ежедневни права и потребности на гражданите.

В хронологичен порядък годината започна с изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община. Промените дават възможност на обществения посредник сам да посочва на СОС своя заместник, засилва ролята на институцията при обсъждането и приемането на нормативни и стратегически документи, които касаят права на големи групи граждани, акцентира се върху ангажиментите на обществения посредник при защита на правото на добро управление, както и изрично се регламентира опцията, с която общественият посредник може да се самосезира. Отнасянето към тези текстове през годината е с различна интензивност и успех – например институцията се е самосезирала по няколко случая от обществен интерес; дадени са няколко предложения по стратегически и нормативни документи, но без такива становища да са изрично изисквани от администрацията и СОС, каквато е хипотезата на ПОДОПТСО; а за правото на добро управление все още има незавършени академични и обществени дебати, които да му придадат обективни индикатори и измерители.

В първите месеци на годината беше рестартиран интернет сайта на обществения посредник. По този начин се възстанови основата на информационната политика на институцията, като се предоставят информация на гражданите за възможностите за контакт с офиса, данни за екипа, позицията на обществения посредник по важни за общината въпроси. Запазват се опциите за гласуване в анкета, отново по важни въпроси, изразяване на мнение по позициите на посредника, подаване на жалби и сигнали в електронен формат.

Наред с вече установените приоритети в дейността на офиса, а именно: да контактува непосредствено с гражданите като извършва приеми, да обработва сигнали и жалби на граждани и организации, да дава становища и препоръки по индивидуални казуси; да подпомага развитието на гражданското общество чрез съдействие по различни инициативи; и да осигурява обратна връзка на управленския процес, като чрез формални и неформални подходи се обръща внимание на администрацията и съветниците за обществените настроения и тесните места в управлението на общината, се оформят и нови акценти в дейността на офиса. По отношение на работата по индивидуални казуси през 2009 година сме се стремили да засилим ролята на разследващия елемент в поредицата от дейности по даден сигнал. Това е тенденция в най-солидните и влиятелни омбудсмански офиси в Европа и света. Дълбоките процеси на преструктуриране на гражданското общество ни провокира да обръщаме все по-голямо внимание на инвестициите в социалния капитал. Този подход е структуроопределящ за генерирането и натрупването на доверие към институциите, не само в различни организации, но и във всеки гражданин поотделно. При осигуряването на обратната връзка към съвета и администрацията сме водени от вътрешното ни разбиране за добро и лошо управление, доколкото официалните норми и морал все още нямат официални дефиниции за това. В този аспект, обсъждаме възможността публично да запознаем органите на местно самоуправление и администрация и обществеността с критериите на офиса за добро и лошо управление.

През 2009 година институцията преодоля натрупаните през предходни години кадрови, технически и съдебно-процесуални проблеми. За съжаление, с нова енергия бяха подновени усилията на администрацията да се намесва при формирането на договорните правоотношения със сътрудниците на обществения посредник, тяхното финансово обезпечаване и въобще – при разходването на средствата от предвидения бюджет на обществения посредник. Доколкото изявените намерения на обществения посредник бяха покрити финансово и администрацията, в лицето на новоизбрания кмет пое ангажимент подобни инициативи на Дирекция “Финанси” да бъдат ограничени единствено в рамката на закона, можем да твърдим, че през годината офисът все пак е бил финансово независим. Трябва да отбележим, че този стремеж за контрол по целесъобразност на разходите на институцията е недопустим, и по никакъв начин не е провокиран от неразумни или непланирани разходи. Напротив – в преминалата под знака на световната финансова криза година, офисът на обществения посредник ограничи максимално своите разходи, включително и като се лиши от възможността да предложи и да бъде избран заместник обществен посредник.

През месеците октомври и ноември офисът разгърна кампания за посещение във всички райони на Столична община, като целите бяха основно в две направления. Първо, бяха обявени приемни часове за гражданите от съответните райони, като интересът към тези приемни беше колеблив. В райони като Люлин и Панчарево приемната беше посетена от над 10 граждани, които поставиха своите предложения, сигнали и възражения. В други райони, като Красно село, Лозенец и Банкя, нямаше нови посещения от граждани и бе използвана възможността да се коментират и изчистят проблемни моменти по вече заведени преписки. Общото заключение е, че от подобна инициатива гражданите могат само да спечелят и офисът декларира намерение ежегодно да организира такива приеми, още повече, че новоизбраният кмет на общината също започва да приема граждани в районните администрации. Същевременно, все още отчитаме неприятният факт, че в някои райони, като Сердика например, към момента на приема няма правилно разбиране и нагласа към ролята на обществения посредник, което затруднява не само нашата работа, но и отдадеността на администрацията, в полза на обществения интерес като цяло.

За да компенсираме подобни дефицити в общественото пространство, освен индивидуален подход към слабо информирани служители в администрацията, офисът започна да подготвя Комуникационна стратегия на обществения посредник, която се надяваме да бъде утвърдена от СОС през 2010 година. Като основна цел на тази стратегия ще залегне преходът от посредничество към застъпничество в защита правата на гражданите чрез гарантиране на възможностите им за участие в процеса на взимане на решение. Тази цел може да бъде реализирана само и единствено при правилно отношение на всички агенти в политическия процес на местно ниво към институцията на обществения посредник, което пък изисква интензификация на комуникацията и укрепване на партньорствата на обществения посредник с широк кръг участници – граждански организации, медии, образователни институции, специфични социални групи и др.

Общественият посредник продължава активно да работи с Постоянната комисия по граждански права, молби и жалби на СОС, така както изисква ПОДОПТСО. Чрез съвместните усилия на офиса и комисията успешно са разрешени няколко десетки случая през 2009 година.

Не на последно място, през годината продължи участието и сътрудничеството на обществения посредник на Столична община в мрежата от омбудсмански институции на национално и международно ниво. На национално ниво се забелязва известен застой в развитието и разпространението на местните обществени посредници, функция на неидентифицираните общи цели на местните омбудсмани, и не особено активната дейност на Националното сдружение на местните обществени посредници в България. От друга страна, на международно ниво продължава да укрепва авторитетът на омбудсманските институции, благодарение и на дейността на Международния институт на омбудсманите, част от който е и обществения посредник на Столична община.

Обща информация за постъпилите жалби и сигнали и забелязани тенденции

През 2009 година са приети, изслушани и консултирани около 1142 граждани и представители на юридически лица, в това число 171 консултации са направени по интернет. Заведени са 219 преписки, като за 38 от тях сигналът е пристигнал по интернет. От заведените преписки 162 са приключени, като тук влизат и 55 проверени и проучени, но неоснователни сигнала. През 2009 година са намерили разрешението си още 14 преписки, започнати през предходни години. По 57 случая, регистрирани през 2009 година продължава работата, като проблемите за тяхното решаване произлизат от забавена или неефикасна (не се отговаря по същество или не се съдържа цялата изисквана информация) кореспонденция от страна на администрацията, нормативно допустим субективизъм при вземането на решение, недостатъчна сила и/или обхват на правомощията на общинската администрация, изчакване за приемане и/или промяна на съответна нормативна уредба.

В абсолютни стойности, през 2009 година има нарастване на броя на потърсилите съдействие от обществения посредник граждани с над 25% спрямо 2008 година, а броя на заведените преписки е с над 32% по голям от 2008 година. С това се достига до интензивност на работа на офиса, близка до най-натоварените години. Обновеният електронен сайт също оказва влияние за достъпността и търсенето на институцията през годината.

За всички заведени преписки са изследвани законови и подзаконови актове, съдебна и административна практика, извършвани са проверки по документи и/или на място, изискани са становища от администрацията. В много от случаите са проведени разговори със засегнатите страни, в някои ситуации е търсена и позициатя на свидетели. Там, където сме установявали наличието на близки или подобни случаи сме препоръчвали да се прилага най-добрата реализирана административна практика, в полза на гражданите. По-голямата част от заведените преписки са със сложна фактологическа и правна същност, като характера им засяга няколко сфери, но все пак, най-общо може да се направи следното разпределение по теми*:

1. Устройство на територията и незаконно строителство – 37 жалби;

4. Управление и разпореждане с общинска собственост – 17;

6. Организация на движението, паркиране и градски транспорт – 14;

11. Реституция и обезщетяване на отчуждени собственици – 4;

Общите наблюдения показват, че се запазват нивата на жалби и сигнали по дейности като устройство на територията и незаконно строителство, административно обслужване, управление и разпореждане с общинско имущество и другите категории, в които има по-малък брой жалби. Рязко увеличение има по направлението благоустройство, което по наша преценка се дължи на няколко фактора. От една страна, икономическата криза е удобно извинение за компаниите в строителството и поддръжката на комуналните мрежи да не са винаги изрядни в довършителните си дейности, а администрацията нямаше готовността да посрещне това предизвикателство със засилен контрол. Второ, непрекъснато се повишават очакванията на обществеността спрямо състоянието и рехабилитацията на пътищата, уличното осветление, поддръжката на пешеходните зони и зелените площи, а органите не взимат необходимите финансови и организационни решения за да отговорят на тези завишени очаквания.

Независимо, че голяма част от извършените от офиса консултации са по въпроси за управлението на етажната собственост, през изминалата година заведохме и 15 преписки по тази тематика, поради произтичащите от Закона за управление на етажната собственост задължения на общинската (районните) администрация. Влизането в сила на ЗУЕС завари неподготвена администрацията относно прилагането му и в този смисъл очакваме Столична община и районните администрации да предвидят необходимия финансов и кадрови ресурс за 2010 година, така щото да се справят с непосредствените си задължения. Конкретно, препоръките ни са да се заделят средства за бюджетите на районите да извършват неотложни ремонти на етажната собственост, а в последствие администрацията да си събира разходените средства, и като втора мярка, да се назначат служители в районните администрации, които да свикват общи събрания при необходимост, да участват в общите събрания на етажната собственост, където общината притежава имущество, както и да изпълняват други консултативни, организаторски и контролни функции.

По време на извършваните приеми по райони, освен казуси засягащи индивидуални права и интереси възникнаха и чисто организационни въпроси за дейността на администрацията, с решаването на които смятаме, че ще се повиши административния капацитет и ще се подобри качеството на обслужването. Подобен въпрос засяга координацията между районните администрации и администрацията на Столична община, поне по няколко въпроса. На първо място, районните администрации се нуждаят от своевременна, достоверна и изчерпателна информация относно обжалването и/или влизането в сила на административни и нормативни актове, доколкото установихме случаи, че подобна информация не се предава по официален ред или се предава със значително закъснение. Друг въпрос е свързан с изпълнението на заповедите на главния архитект на Столична община за предоставяне на негови функции по ЗУТ на лица от районните администрации, като не са рядкост ситуациите на липса на съгласуваност, когато главен архитект на район не е запознат с предприетото на направление “Архитектура и градоустройство” на СО и обратно. Обръщаме внимание и на настоящата организация на работа на Столичния инспекторат, която е силно централизирана, води до дублиране на някои от контролните функции с районната администрация, а в някои случаи се стига до противопоставяне на общински служители и инспектори.

С оглед на множеството оспорвани в съдилищата нормативни актове на Столична община, използваме възможността да припомним на вносителите да спазват стриктно изискванията за приемането на нормативни актове, включително като обявяват предварително проектите на интернет страницата на СОС, съобразяват предложенията си с европейската практика и изчерпателно представят мотивите си. В този ред на мисли отбелязваме, че остава незадоволително нивото на юридическия капацитет на общината, както в общ план, така и в отделните звена и районни администрации. В тази насока трябва да се помисли за преразглеждане на стандартите и условията за привличане, задържане и мотивиране на специалисти с юридическо образование.

От стратегическо значение е и реализацията на общински план за развитие. За съжаление, след приемането на такъв документ през 2008 година, независимо от дискусионният му характер, съдържанието на Плана за развитието на Столична община до 2013 година беше свалено от интернет страницата на Столична община. Планът вероятно не е актуализиран съгласно новия Закон за регионално развитие от 2008 година, а включването на широки обществени и професионални кръгове в ежегодната му актуализация и оценка на реализацията дори не е обсъждано. По този повод твърдим, че подценяването на ролята на стратегическите документи и визии определя дори и съдържателни инициативи като нецеленасочени, а инвестициите в публични проекти на практика остават без завършена икономическа обосновка.

Следващ проблем от общ характер, за който припомняме на съответните длъжностни лица е да спазват стриктно предварително обявеното си приемно време за граждани, още повече, че това съответства на подхода на новоизбрания кмет. В тази връзка наблюдаваме колебливо отношение на СОС спрямо гарантирането на непосредствения контакт и диалог между съвета и гражданите и техните организации. Похвално е, че в текущата си работна програма СОС предвиди приемането на нормативен акт, с който да се регламентират взаимоотношенията между органите на местно самоуправление и различни обществени съвети. Становището на офиса по този въпрос е, че трябва да се търси регламентацията най-малко на три типа обществени съвети – с обща компетентност и силно изразени посреднически функции на ниво райони; със специализирана компетентност и консултативни функции на ниво общински съвет и комисии; и съвети, възникнали за решаването на конкретни и наболели проблеми. От друга страна, на последните две сесии на общинския съвет за 2009 година не всички граждани, желаещи да присъстват на заседанията на СОС бяха допуснати в сградата на общината. С препоръката, изрично да бъде гарантиран достъпа на гражданите до сградата на общината за следващи заседания на СОС, каквито са и разпоредбите на ЗМСМА, изразяваме надежда, че получилото се разминаване с принципите на открито управление ще бъде поправено.

Отчет за свършена работа, констатации, предложения и препоръки по секторни направления

Много от подадените жалби съдържат вече коментирани в предишни доклади проблеми – например от направление “Административно обслужване” администрацията не отговаря в срок на подадените от граждани заявления и сигнали; от “Благоустройство” гражданите изразяват възмущение от бланкетния отговор “няма предвидени средства”; от “Обществен ред” често се оказва, че общинската администрация няма директни правомощия да разреши изцяло проблема и не търси по-широко сътрудничество, за да защити правата на жалбоподателите. За тези и подобни повтарящи се казуси в офиса сме изградили стандартни подходи и процедури, с които да помагаме на гражданите и общото впечатление е, че резултатът от намесата е положителен. Това по никакъв начин обаче не трябва да отслабва чувствителността ни към тези проблеми, а тъкмо напротив – понеже са повтарящи се, претенциите на офиса и на гражданите към администрацията трябва да са много високи, включително и като се санкционират отговорните служители.

В този смисъл, в следващата секция на настоящия доклад няма да коментираме въпроси, вече засегнати в предишни доклади, а ще посочваме само нови проблеми и очертаващи се тенденции.

Отчетът е структуриран съгласно разпределението на ресорите на съответни ръководители в администрацията на Столична община, така щото ръководителите да приемат личен ангажимент по прилагането на направените препоръки. Където е възможно е представен и анализ на предпоставките за възникване на определени правонарушения, за да може въпросните предпоставки да бъдат премахнати, а потребностите на гражданите – пълноценно удовлетворени.

1. Направление “Административно обслужване, жилищно настаняване, управление и разпореждане с общинско имущество”

За направлението се очертава изводът, че напоследък нарушенията на администрацията са предимно резултат от индивидуални грешки, недоразумения, недопустимо подценяване на законови разпоредби, регламентиращи съответните административни процедури и спазване на правата на гражданите. Поради това, подкрепяме очертаващата се тенденция все повече дейности да се определят с допълнителни принципи и стандарти, закрепени в стратегически и програмни документи като “Стратегия за изграждане на интегрирана информационна система на СО за периода 2009-2014 г”., “Стратегия за управление на общинската собственост 2009-2011 г.”, “Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост за 2009 г.” и др. С приемането и прилагането на програмни документи обаче нито се гарантира реализацията на заложените цели, нито администрацията се застрахова от лични грешки и прояви на нарушение на граждански права. Смятаме за необходимо, следваща стъпка да бъде изготвяне на детайлни отчети за изпълнението на тези документи, както и извършване на независими анализи за отношението поставени цели – постигнати резултати; анализ за възвръщаемост на инвестициите в обучения на служителите; въвеждането на обективни критерии за оценка и отпускане на допълнително материално стимулиране на служителите.

Жилищното настаняване и управлението на общинската собственост запазват тренда на спад като абсолютен брой на жалбите. В частност за жилищното настаняване този спад се дължи на затихващите функции и ангажименти, които се очертава, че Столична община приема за реализацията на целенасочена жилищна политика. Въпреки това, през годината се сблъскахме със случаи, в които категорично се заобикалят нормите на Наредбата за реда и условията за разпореждане с общински жилища, особено при съставянето на годишните списъци на гражданите, които ще бъдат настанени, при изчисляването на точките на нуждаещите се и при актуализиране на картотеките и файловете на вече настанените.

Отбелязваме два специфични случая, към решаването на които оставаме силно съпричастни. В първия, става въпрос за настанени в едно жилище две семейства (домакниства), едното от които е притежател на жилищно-компенсаторни записи, но тези записи не могат да бъдат реализирани, с оглед на невъзможността общинско жилище да се продава, когато в него са настанени две семейства. Пренастаняването в случая не е най-удачното решение, с оглед спецификата на конкретните семейства и дефицита на жилища. В този случай предлагаме в процедурата за продажбата да залегне клауза, гарантираща право на ползване за наемателя, който остава в жилището, след закупуването му от другото семейство – вариант, приемлив за настанените.

В другия случай, коментираме деликатната ситуация, свързана с определянето на наемните цени на общински обекти, ползвани от медицински специалисти. Законът за лечебните заведения предоставя някои преференции при определени условия за наемната цена, но в централните райони на СО това провокира сериозен натиск върху администрацията, а в крайните райони и в кметствата в общината администрацията е затруднена да осигури и гарантира правото на достъп до здравеопазване, най-вече поради демотивиращия ефект на високите наеми, които трябва да заплащат общопрактикуващите лекари.

2. Направление “Архитектура и градоустройство”

Новите елементи в направлението са в няколко насоки. Безспорно една от най-важните е приемането на измененията в Общия устройствен план на СО. Макар че по време на обсъждането на измененията офиса изрази позиции по някои от предложенията, отчитаме като известен пропуск факта, че не успяхме да представим цялостно становище относно ИОУП. На първо място като забележка споделяме, че доколкото ОУП задава цялостна визия за развитието на града в следващите десетилетия, приемането на плана, както и неговите изменения, е изключително подходяща тема за провеждането на местен референдум. На второ място, смятаме че измененията в плана са резултат на недооценени възможности и/или действия, целящи излишно уплътняване на градските територии, за сметка на зелени площи, пешеходни зони и такива за спорт и атракции. Примери за това са предвижданията за гробищен парк в землището на Казичене; неотчетената перспектива за оформяне на втора зелена дъга по протежението на бул. “Овча купел”, бул. “Н. Мушанов” и Владайска река; неблагоприятната прогноза за развитието на Западен парк с отпадането на територии за озеленяване и наместването на излишната според нас ж.п. спирка при кв. “Гевгелийски”; промяната на предназначението на територията на “София ленд” и т.н. Същевременно, планът не акцентира на обособяването на територии (и стандарти) за изграждане на съоръжения за възобновяеми енергийни източници – ветрогенератори, слънчеви панели и др.

Изразяваме надежда, че с получаването на стабилитет и възможност за практическо прилагане на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност ще се създадат правила за уеднаквяване на формата и процедурата по разполагането на регламентираните в нея обекти, като това ще допринесе за създаването на по-приветлива градска среда и ще спомогне за утвърждаването на европейския облик на столицата.

Част от въпросите, засягащи контрола по строителството отново са в контекста на управлението на етажната собственост. Конкретен пример тук е режимът и контролът по окабеляването в общите части на сградата. Доколкото решението на този казус може да се търси не само в ЗУТ, но и в ЗУЕС, искаме да обърнем внимание на друга ситуация, забелязана на няколко места, независимо едно от друго. Подлежи на сериозна критика, а защо не и на специализирана проверка практиката, при установяване на незаконно строителство, единствено да се съставя констативен протокол за незаконния строеж, без от това да следват предписания за отстраняването му, узаконяването му или последващо издаване на санкциониращ акт. Подобна незавършена дейност създава корупционни предпоставки и е неприемлива.

Друг казус, който предизвика негативната ни реакция е относно издаване на скица на една от страните по текущо съдебно обжалване на ПУП и отказ да се издаде такава на другата страна. Това може да доведе до изкривяване на съдебното решение, и/или до други последствия, в ущърб правата и интересите на засегнатите граждани.

В това направление, както отбелязахме, не намираме за удовлетворителни усилията на администрацията да отговори на завишените очаквания на гражданите. В контекста на икономическата криза и невъзможността да се заделят огромни суми за благоустрояване на градските територии смятаме, че насоката в която следва да се разгърне дейността на администрацията е активната комуникация с гражданите. Потенциална тема за подобряване на комуникацията е например идеята инвестиционната програма на общината да се обсъжда публично с гражданите, както по райони, така и за големите инфраструктурни проекти и ремонти. Същевременно гражданите се нуждаят и от целенасочено и кампанийно съдействие за усвояване на публични фондове за саниране на жилищните сгради и други дейности по подобряване на жизнената среда.

В сравнение с други години, през 2009 имаше повече казуси, свързани с неподдържането в изправност на уличната осветителна мрежа. Сезирани сме и по един специфичен проблем, който за момента не попада изцяло в обхвата на дейността на местното самоуправление – наличието на магистрални топлопроводи на “Топлофикация”, които не са изолирани и респективно водят до големи енергийни разхищения. Разчитаме при развитие на ситуацията с прехвърляне на собствеността на дружеството на общината, своевременно да се реши този проблем.

4. Организация на движението, паркиране, градски транспорт

Оценяваме високо усилията по довършителните работи и пускането на новата отсечка от първата метролиния, което доведе до известно облекчаване на движението и оптимизация на пътникопотоците в свързаните квартали. Това обаче не решава трайните проблеми в сектора като липсата на места за паркиране (вече в почти всички точки на столицата), забавянето на генералния план за организация на движението, хаоса с поставянето на анти-паркинг устройства, следствие от което са част от подадените до офиса сигнали и жалби. Допълнителни усложнения създава и отмяната от ВАС на преференциалното паркиране по местоживеене и от Административен съд София-град на преференциите за хората с увреждания в Синя зона. Конкретни сигнали имаше и относно забавена реакция на Центъра за градска мобилност по отношение валидността на картите по заместващи линии по трасето на втория метродиаметър, проблеми с подмяната на талони при повишаването на цените им и др.

Колкото и субективна да е следващата оценка, това е секторът, в който за предложенията и препоръките на обществения посредник има най-голяма чуваемост. Независимо от евентуалния първоначален неблагоприятен ефект, подкрепяме една политика за постепенно намаляване на капацитета на някои социални заведения, в частност – тези за деца, с цел тяхната реинтеграция в обществото.

Конкретна ситуация, за която беше потърсено нашето съдействие касае влошеното здравеопазване в ромските общности и гета, поради което предлагаме в случая да се търсят индивидуални подходи и решения, с цел подобряване на профилактиката, диагностиката и лечението на тази рискова група.

Част от жалбите на граждани са свързани с трудности по прилагането на някои от ограниченията в приетата през 2008 г. Наредба № 1 за обществения ред. Тези и други дефицити, включително посочени в становище на обществения посредник за наредбата, не бяха отчетени от вносителите на проекта, което доведе до отмяната й от Административен съд София-град, през януари 2010. В този смисъл предлагаме, вместо да се хаби административен ресурс по обжалване на съдебното решение, да се помисли в насока изработването на наредба за обществения ред, която да бъде в по-различен дух и философия, а не просто да преповтаря рестрикции от други нормативни актове.

Проблем от обществен интерес е осигуряването на надеждна охрана на новоизградени и ремонтирани детски и спортни площадки, като виждането ни клони в посока активно да се търси съдействието на местната общност, а не площадките да се предоставят на частни лица за експлоатация и охрана.

Въпреки подобрената към края на отчетния период ситуация със сметосъбирането, сметоизвозването, почистването на ключови места за обществено ползване и напредъка с реализацията на системата за третиране на отпадъците, към този сектор също наблюдаваме завишени очаквания сред гражданите. Част от тези очаквания и негативни оценки, които получаваме в офиса, са провокирани и от публикуваният Индекс на европейските зелени градове, в който София заема незавидното предпоследно място. Като реакция на този индекс следва да изискаме анализ и преоценка на всички екополитики на общината, които са залегнали в критериите за оценка - въглеродни емисии, транспорт, енергия, сгради, вода, боклуци, качество на въздуха, стратегически документи и подходи на администрацията.

Индивидуални сигнали сме регистрирали за липсата на кошчета за екскременти на кучета, кошчета за батерии, отстъплението в разделното събиране на битови отпадъци, пропуските в зимното почистване на улиците. Отбелязваме положителните резултати от обособяването на специализирано звено за поддръжка на зелените площи в някои райони и предлагаме приложимостта на тази идея да се обсъди във всички райони на СО.

8. Финанси, бюджет, местни данъци и такси, търговска дейност

Тук повтаряме становището си от предходни години за ползите от въвеждането на програмното бюджетиране, най-вече поради успеха на програмата “Европейски проекти и развитие на гражданското общество”, която се очертава да има ключова роля за укрепването на гражданското общество. Друг принципен въпрос е непровеждането на обществени обсъждания при приемането на решението за сключване на договор за заем от Европейската инвестиционна банка за финансиране на приоритетни инфраструктурни проекти – кръстовища на две нива, каквото е категоричното изискване на Закона за общинския дълг. Следствие от липсата на обществен дебат по този въпрос са и неясните приоритети при определянето кои кръстовища трябва да се изграждат, в каква последователност, сроковете и т.н.

При администрирането на местни такси се спираме на два момента. Първо, след намесата на обществения посредник се очертава размерът на таксата за издаване на удостоверение за идентичност на административен адрес да се унифицира във всички райони, тъй като до 2009 година размерът и беше различен в различните райони на СО. Второ, повдигаме въпросът за определяне на преференциална такса за битови отпадъци за културни организации, в частност театрите, доколкото стойността на ползваните от тях имоти предполага висока стойност на таксата за битови отпадъци, но реалният обем на отделените отпадъци е незначителен. Тази възможност е осигурена от Закона за закрила и развитие на културата.

Пред офиса са поставени и някои въпроси относно ефективността на контрола на търговската дейност. От една страна, админстрацията няма практическа възможност да прилага цялата строгост на законите спрямо системни нарушители на нормите, регламентиращи търговската дейност и обществения ред. В този смисъл предлагаме да се допълни Наредбата за търговска дейност с разпоредбите на глава II, раздел 2 от ЗАНН, като текстовете бъдат съобразени и с чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, която допуска забрана за извършване на дейност, до отстраняване на нарушаването на нормативните изисквания, като определи подходящ срок. Същевременно, трябва да се засили и контрола по чл. 15, ал. 2 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците, спрямо задълженията на търговските обекти за специфично оползотворяване на рециклируеми отпадъци и опаковки.

В направлението продължаваме да оказваме подкрепа за усилията за решаването на проблема с недостига с места в детските заведения. Свързани с детските заведения са и няколкото сигнала, които официално сме приели – разпространението на информация за откриване на нови групи, забавени ремонти, еднаква храна за яслените и градинските групи в ОДЗ.

Без да сме предприемали официално разследване по случая, отбелязваме сигнала относно практиката в определени училища на територията на СО да се извършва селекция на ученици за записване първи клас чрез интервю. С ясното разграничаване на правомощията на общината и регионалния инспекторат по образование, обръщаме внимание, че подобна практика може да се тълкува в насока нарушен достъп до образование, и доколкото проблема произтича и от дефицити в материалната база, Столична община следва да вземе спешни мерки и да реши проблема в зародиш.

Гарантираме готовност да коментираме, поясняваме и разпространяваме направените в настоящия доклад констатации, предложения и препоръки, както със и сред органите на местното самоуправление и администрация, така и най-вече сред гражданите на Столична община. В тази логика, като водещ принцип в дейността на обществения посредник се очертава практиката, да не остават недоизказани и недоизяснени въпроси. Това по никакъв начин не притъпява сетивата ни към всякакви действия и слаби сигнали, които дори и косвено засягат правата на гражданите на София, но оставаме с нагласата и за публична реакция по отразените и повдигнати в доклада проблеми.

* В тази статистика не влизат сигналите, по които е оказвано съдействие и е работено съвместно с Постоянната комисия по граждански права, молби и жалби или други комисии на СОС

ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2009 ГОДИНА