Столичен Омбудсман

Подайте жалба

Документи

Екип

Дейности

Бюлетин

Въпроси и отговори

Свържи се с нас

Адрес:  ул.  "11 август"  4,  ет. 3
София 1000
Телефон: 02/9873449, 02/9871341
Факс: 02/9862785
E-mail:
ombudsman@sofia.bg

Приемно време:
Всеки работен ден

От 09:00 до 17:00 ч.

Изтегляне на документа

  • Анализ за дейността на Обществения посредник на територията на Столична община 01.10.2006 – 31.03.2007 година
  • Анализ за дейността на Обществения посредник на територията на Столична община 01.10.2006 – 31.03.2007 година

    Анализ за дейността на Обществения посредник на територията на Столична община
    01.10.2006 – 31.03.2007 година
     
     
    В изпълнение на чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Обществения посредник на територията на Столична община, представям шестмесечния анализ за дейността на Обществения посредник за времето от 01.10.2006 година до 31.03.2007 година. Целта на тези анализи е да се запознаят кмета на Столична община и Столичния общински съвет най-общо с постъпилите жалби и становището на Обществения посредник по поставените в тях проблеми.
     
                За периода са регистрирани 120 жалби, като са приети, изслушани и консултирани около 890 граждани и представители на юридически лица в приемната и по телефона, включително 346 консултации по интернет. Разминаването между значително по-големия брой консултирани лица с броя на заведените преписки затвърждава впечатлението, че голяма част от търсещите съдействие от обществения посредник не са изминали необходимия път от взаимодействието си с администрацията или решаването на техният проблем да не е в компетенциите на Столична община.
     
            В по-голямата си част, заведените преписки са със сложна фактологическа и правна същност, като характера им засяга 2, 3 или повече сфери, но все пак най-общо може да се напрваи следното разпределение на 120-те жалби по теми:
                1. Устройство на територията и незаконно строителство – 30 жалби;
                2. Административно обслужване – 18 жалби;
                3. Жилищно настаняване – 17 жалби;
                4. Управление и разпореждане с общинска собственост – 10 жалби;
                5. Трафик, паркиране и градски транспорт - 9;
                6. Благоустройство - 7;
                7. Търговска и рекламна дейност - 5;
                8. Местни данъци и такси – 5;
                9. Обществен ред и шум - 4;
                10. Други – 15;
     
    От тях проучени, консултирани и приключили 67 случая, в процес на разследване и проучване – 53 случая.
     
                Основни тенденции, забелязани в подаваните жалби за периода 01.10.2006 – 31.03.2007година:
     
    1.      Дейностите по промяна и прилагане на регулационни планове, вписване на имоти в кадастъра, упражняване на правомощията на администрацията по отношение на незаконното строителство продължават да са сред най-честите въпроси, които гражданите поставят в жалбите си. Друг тип традиционни жалби са относно липсата на път до имоти и проява на неангажираност от страна на администрацията за изграждане и осигуряване на такъв. Особено неприятни са казуси, при които съществуващ път се премахва чрез нова регулация, без да са изградени алтернативните трасета. Прави впечатление също, че при изменение на регулационни планове засягащи пътища, понякога се пренебрегва обществения интерес за сметка на частния интерес, което създава проблеми на значителни групи граждани. Липсата на ясни приоритети и последователно отношение при изготвянето на подробни устройствени планове в различни ситуации създава впечатление за корупционни практики в някои граждани и юридически лица, на които е изискано сами да изготвят заданието. Трябва да се отбележи, че администрацията не винаги реагира своевременно на сигнали за незаконно строителство, което дава възможност на нарушителите, които създават проблеми, да избягват санкции. Остава отворен и въпроса за саморазрушаващите се и опасни сгради на територията на Столична община.
    2.      По отношение на дейностите по административно обслужване се забелязва интересна тенденция – усилията на ръководството на Столична община да подобри административната среда и капацитет резултират в едно сравнително завишаване на броя на жалбите по това направление. Безспорно въвеждането в голям брой райони на принципа «обслужване на едно гише», започването на обучение на служителите от администрацията и унифицирането на наименованията на административните услуги, предлагани от администрацията са положителни явления, но вероятно изискват известно време за да се стиковат дейностите и да доведат до очакваните резултати. Въпреки това, с намесата на офиса, нередностите тук най-лесно и категорично се отстраняват, което от своя страна води до удовлетвореност на гражданите. Специфичен казус, който чака своето решение тук е проблемът за издаване на удостоверение за наследници на граждани на други държави, прекарали голяма част от живота си в България и чийто наследници са български граждани.
    3.      Жалбите относно жилищното настаняване в този период засягат процедурите по изготвянето на списъците за настаняване на граждани с жилищни нужди, тяхното оповестяване и обжалване. Направена е забележка на няколко районни администрации да изнасят публично окончателните списъци, така, щото гражданите да могат да ги обжалват пред СОС, когато имат основания за това. В допълнение, има случаи на граждани с остри социални и здравословни проблеми, по които своевременно сме реагирали, а така също и касаещи процедурите по картотекиране. За други случаи обаче има правен вакуум, което не позволява да бъдат разрешени в полза на гражданите и по този повод сме предложили промени в НРУУРОЖТСО. Това са казуси, свързани с прехвърлянето на собствеността на жилища от дружества с общинско участие и държавна собственост в собственост на общината и по-конкретно със заварените наематели, невъзможността да бъдат картотекирани граждани с жилищни нужди, отговарящи на условията, но непопадащи в нито една от досега съществуващите картотечни групи и др. Основателни са и въпросите, засягащи справедливостта на методиката на определянето на наемни цени на жилищата, за което очакваме скорошна актуализация на нормативната уредба.
    4.       Жалбите касаещи управлението и разпореждането с общиснка собственост са свързани с процедурите по изготвяне на оценки на имоти, които са предмет на сделки. Често проблеми възникват и при прехвърлянето на собствеността от дружества с общинско участие към общината, когато има засегнати интереси на реститути или придобили/придобиващи по друг начин собственост лица. Има сигнали, че общината не управлява добре свои имоти, от което произтичат непосредствени и индивидуални вреди за граждани – съседи на общинските имоти.
    5.      Жалбите и сигналите, свързани с трафика, паркирането и градския транспорт, макар и малко, трайно бележат ръст в общата картина от проблеми, с които се занимаваме в офиса. С ясното съзнание за инвестиционния капацитет на общината, очаквам по-сериозни дискусии за възможните алтернативни решения на част от основните проблеми – например пълна забрана за паркиране на открито в центъра на града, въвеждане на такси за МПС при преминаване по определени трасета и др. С оглед на значимостта на тези решения, напомням за идеята, те да бъдат взети след провеждане на референдум.
    6.      Проблемите с благоустройството основно отразяват състоянието на инфраструктурата, но в случая с Топлофикация АД, част от жалбите са породени от скандалите, които се разразиха покрай дружеството. Отново обръщаме внимание на сигналите от граждани, които имаме с въпроси относно санирането на панелните блокове и средно- и дългосрочните планове на общината по този въпрос.
     
    По отношение на дейността на органите на местно самоуправление и местната администрация, имаща отношение към правата и законните интереси на гражданите, изказвам следното становище по някои конкретни и по-общи действия на общинския съвет и администрацията.
    1.                       С решение №186/08.03.2007 г. на СОС се дава право на комисиите към СОС, с решение прието с обикновено мнозинство да обявяват своите заседания за закрити, когато се обсъждат въпроси представляващи държавна, служебна, производствена и търговска тайна. Смятам, че с това решение се нарушават основни принципи, гарантиращи гражданското участие в общественото управление, залегнали в нормите на Конституцията и ЗМСМА. В чл. 2 от Конституцията се казва, че „Цялата държавна власт се упражнява от народа непосредствено...” и едва след това „чрез органите”, а в чл.41. (1) – „всеки има право да търси, получава и разпространява информация”.  Подобни са и разпоредбите на ЗМСМА. От една страна, чл. 1 посочва, че със закона се регламентират обществени отношения, а обществените отношения не могат да бъдат предпоставка или резултат от използване на тайна информация или лични данни. От друга страна, чл. 17 определя, че „местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите” и едва след това „и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение”, което предполага пълна информираност на гражданите за въпросите от местно значение и осигуряването на реални възможности за гражданско участие, а не създаването на практики, целящи да се облекчат процедурите за вземане на непрозрачни решения. 
    Конкретните ограничения пред взетото решение се съдържат в чл. 28, ал. 1, изр.II-ро от ЗМСМА и чл. 50 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет и неговите комисии, съгласно които по изключение СОС може да реши отделни заседания да са закрити. Според нормативните актове правото за вземане на решение за провеждане на закрити заседания е предоставено на общинския съвет, а не на отделните комисии. Законодателството, уреждащо материята не дава възможност за прехвърляне на тази компетенция в полза на комисиите. Освен това, без изричното изискване от ЗМСМА, в Правилника като предпоставки за провеждане на закрито заседание са посочени въпроси, които представляват държавна или служебна тайна, или са свързани с лични данни. В Решение №186/08.03.2007 г. в противоречие с нормативните актове СОС допълнително разширява кръга на проблемите, включвайки и въпроси, които могат да се определят като производствена или търговска тайна.  
    Всичко това, поставено в контекста на липсата на нормативна дефиниция на „служебна”, „производствена” и „търговска” тайна и изрично демонополизирания от Конституцията процес на вземане на решения доказва, че цитираното решение създава възможност за накърняване на законно признатото право на гражданите да участват в местното самоуправление, в дейността на СОС и неговите комисии и води до създаване на условия, позволяващи субективизъм и опорочаване на принципа на публичност на работата на общинския съвет.                 
    2.                       С решение на ВАС, ІІ отделение по а.х.д. № 111385/2006 г. е отменена Наредба за преместваемите обекти и рекламните елементи на територията на Столичната община. Във връзка с няколко жалби и сигнали на граждани, от две районни администрации и от Столичен инспекторат получаваме отказ да се извършват проверки и респективно да се налагат санкции на нарушители именно по повод отмяната на наредбата. В този и подобни случаи, ясно е изразена амбицията на администрацията и съвета бързо да се преодолее липсата на нормативна уредба или разпоредбите на стари подзаконови актове да се актуализират в съответствие с действащото законодателство. Въпреки това смятам, че трябва да се реагира светкавично и чрез заповеди на кмета, да се дадат указания и предписания до различните звена и структури, така че да се избегне възможността, макар и временна, за бездействие на администрацията, което от своя страна, води до накърняване на правата и интересите на гражданите.
    3.                       Въпреки активната работа в последните години и месеци, налага се впечатлението, че Столична община изостава в приемането и актуализацията на своите стратегически документи в почти всички области. Изразявайки своята загриженост, най-вече свързана с упражняване от страна на гражданите на правото на добро управление, позволявам си да обърна внимание на една очертаваща се „системна грешка” в управлението на общината. Неправилно според мен е разбирането, че стратегическите документи трябва да се изготвят от администрацията и едва след това да се приемат от общинския съвет. Общинският съвет, като орган с избрани от гражданите представители би следвало да е носител на идеите на общността. В този смисъл, общинският съвет е мястото, където трябва да се дискутират алтернативите за развитието на общността, да се задават насоките и приоритетите, да се формулират позиции по всички, касаещи гражданите въпроси. Конкурентните идеи за развитието на общината са и в основата на предизборните платформи на кандидатите за съвета и като такива следва да се оформят именно от политическите представители в управлението. Хипотетичната липса на експертиза може да се компенсира чрез използване на експертния потенциал на партийните централи на съветниците или от външни за общината специалисти. От друга страна, администрацията би трябвало де е изпълнител на волята на съвета (включително и за изпълнение на стратегическите документи) и в известен смисъл да е стожер на интересите на цялата общност като баланс на интересите на различни социални групи, чийто избрани представители са в колективния орган. Възлагането на изготвянето на стратегиите на администрацията размива политическата воля на съветниците, предопределя желанието за запазване на статуквото в съответната област и на практика блокира развитието на общината, като се разчита на „движение по течението”. Допълнително следствие е, че администрацията изчерпва волята и енергията си за действие с разписването на документите и прилагането им на практика изостава от обявените цели. Типични примери за това са забавените с години приемане на градоустройствен план и програма за управление на отпадъците, а в момента - забавянето на стратегията за жилищна политика на общината, общинския план за развитие и т.н.
     
     
     
     
     

     

    © Всички права запазени. Този сайт е създаден от Softech.