Столичен Омбудсман

Подайте жалба

Документи

Екип

Дейности

Бюлетин

Въпроси и отговори

Свържи се с нас

Адрес:  ул.  "11 август"  4,  ет. 3
София 1000
Телефон: 02/9873449, 02/9871341
Факс: 02/9862785
E-mail:
ombudsman@sofia.bg

Приемно време:
Всеки работен ден

От 09:00 до 17:00 ч.

Изтегляне на документа

  • ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2005 ГОДИНА
  • ГОДИШЕН ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2005 ГОДИНА

      
    ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПОСРЕДНИК НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА 2005 ГОДИНА
     
    Институцията Обществен посредник функционира в Столична община на основание чл. 21а от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община, приет с Решение 154 на СОС от 08.07.2004.
    За изминалия период, офиса на Обществения посредник се утвърди като един от фронт-офисите на територията на Столична община, където гражданите излагат своите проблеми и искания или изказват препоръки и оценки за дейността на общинския съвет и администрацията. В този смисъл и в контекста на мисията на Обществения посредник да защитава правата на гражданите, можем най-общо да разграничим три основни направления в дейността на Обществения посредник:
    1.      Съдействие на гражданите по индивидуални жалби и сигнали;
    2.      Съдействие за развитие и утвърждаване на гражданското общество и повишаване на правната култура на гражданите;
    3.      Осъществяване на обратната връзка в управленския процес в Столична община.
     
    I.Работа по индивидуални жалби на граждани
     
    За периода са приети, изслушани и консултирани над 1650 граждани и представители на юридически лица, като са заведени 413 преписки. По всички заведени преписки е изследвана нормативната база, извършвани са проверки по документи и/или проверки на място. От заведените преписки, успешно са приключили 317, като в това число влизат и72неоснователни жалби и сигнали на граждани.
    Неприключили са 96 случая, като причините са забавена и/или неефикасна (не се отговаря по същество или не се съдържа цялата изисквана информация) кореспонденция от страна на администрацията, нормативно допустим субективизъм при взимане на решения от администрацията, недостатъчна сила и/или обхват на правомощията на общинската администрция. Случаите, които поради субективизма при вземането на решения и недостатъчните правомощия на общинската администрация смятаме за неприключени, бихме могли да ги прехвърлим към категорията на разрешените, но водени от желанието да помогнем на гражданите продължаваме да търсим алтернативи и компромиси между страните.
     
    В по-голямата си част, заведените преписки са със сложна фактологическа и правна същност, като характера им засяга 2, 3 или повече сфери, но все пак най-общо може да се направи следното разпределение по теми:
     
    1. Устройство на територията и незаконно строителство – 84 жалби (62 приключили – 22 неприключили)
    2. Жилищно настаняване – 77 (57 прикл. – 20 неприкл.)
    3. Управление и разпореждане с общинска собственост – 47 (33 - 14)
    4. Административно обслужване – 39 (35 – 4)
    5. Благоустройство – 25 (15 – 10)
    6. Търговска дейност – 16 (14 – 2)
    7. Градски транспорт – 15 (11 – 4)
    8. Реституция и обезщетяване на отчуждени собственици – 15 (12 – 3)
    9. Обществен ред и шум – 14 (13 – 1)
    10. Социални дейности – 13 (9 – 4)
    11. Екология – 7 (5 – 2)
    12. Други – 61 (вкл. етажна собственост) жалби (51 прикл. – 10 неприкл.)
     
    Устройство на територията и незаконно строителство
    Жалбите на гражданите най-често са свързани с процедурите за изменение на плановете за застрояване и регулация – срещу инициативи на съседи и когато самите жалбоподатели са инициатори на такива изменения; друг вид жалби са свързани с отказа на администрацията да извършва констативни проверки за незаконно строителство и преустройства; проблеми, възникнали от разминаването на кадастралната карта и устройствените планове; липса на достъп до имоти (неизградени улици или преградени тупици) и др. Трябва да се отбележи, че проблемите с незаконно строителство, които се поставят пред Обществения посредник, тепърва ще се увеличават, с оглед правомощията, които се предоставят на кметовете на общини с новия чл. 222а от ЗУТ за спирането на строежи, забраняването на достъпа до строежи, спирането на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и т.н.
    Някои интересни случаи:
    ·        След продажба (приватизация) на път в една от вилните зони на София в началото на 90-те години гражданин остава без достъп до имота си. В продължение на няколко мандата районната администрация не смята за целесъобразно да предприеме действия за осигуряване на достъп с път до имота на гражданина, защото има достъп чрез стълби. След намесата на Обществения посредник, районната администрация придвижва проектите за ЧИЗРП и за отчуждаване на 8 кв. м, с цел осигуряване на достъп с път до имота на гражданина, след което от СО издават заповед за отчуждаване.
    ·        След приключване на реституционна процедура, имот на гражданин се оказва обграден отвсякъде (тип анклав) от имот – държавна собственост. Въпреки сигналите на гражданина, районната администрация не предприема нищо, с мотив, че се засяга държавна собственост. След намесата на Обществения посредник, районната администрация проучва казуса на място и предлага на гражданина два варианта на ЧИЗРП за осигуряване на път до имота.
    ·        Гражданин води спор в съда за имотна граница с общината - възразил е ЧИЗРП. По време на делото общината заверява стара скица на съседен имот – обект на спорната граница, като в скицата е посочена завишена площ на имота и част от къщата на жалбоподателя се явява в съседния имот. След издаване на скицата имота е препродаден, а жалбоподателя притесняван от новия собственик. По искане на офиса на Обществения посредник проблема е разгледан от експертен съвет на ДАГ и е постановено решение в полза на жалбоподателя за това, къде е границата на имота. Разследването по казуса и изследването на възможностите да се помогне, както и кореспонденцията и преговорите със страните продължи 6 месеца до приключване на случая.
    ·        Гражданка се оплаква от незаконно преустройство, извършвано от неин съсед – разкрита е покривната плоча, свалена е изолацията и е започнато строителство, без съгласието на ЕС, както и са преместени улуците и водосъбирателите от покрива по фасадните и страничните стени на сградата. След намесата на офиса на Обществения посредник и по негова препоръка, общинската администрация извърши проверка на място и за констатираните 7 нарушения е съставен акт на нарушителя, които е задължен да отстрани щетите и да възстанови целостта на сградата.
     
    Жилищно настаняване
    През отчетния период беше променена нормативната уредба, касаеща регламентирането на процедурите по управление и разпореждане с общински жилища, което налага разграничаването на коментара за два отделни периода за дейностите по жилищно настаняване.
    Пропуските в нормативната уредба и дейността на районните администрации според Правилника за прилагане на закона за общинската собственост (отм. ДВ бр. 23 от 18 март 2005) се отнасяха най-вече до дейностите по картотекирането (спазване на императивните норми на чл. 5, ал. 2 и чл. 8, ал.2 от ППЗОС и духа на чл. 4 от ЗАОФЮЛ); съобщаване на решенията на органите на заинтересованите лица (чл. 9, ал. 3, чл. 12, ал. 3 и др. от ППЗОС); липсата на правила за работа на комисиите в районите (чл. 9, ал. 1 от ППЗОС); неспазване на сроковете – включително и от СОС по чл. 14, ал. 4, 5 и 6; изваждане от жилища, които се държат без правно основание (стриктно спазване на чл. 65 от ЗОС). Проблем бе и непрецизираната и субективна методика, заложена в ППЗОС за настаняване в общински жилища – например проблемно бе картотекирането на лица втора група съгласно чл. 7 от ППЗОС, тъй като често нямат актуална адресна регистрация, субективни са критериите за предимство и класиране вътре в самите картотечни групи (чл. 7, ал. 3 от ППЗОС) и т.н.
                На 14.07.2005 СОС прие Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, съгласно изискванията на чл. 45а от Закона за общинската собственост. Въпреки че от офиса на Обществения посредник активно се включихме в изработването на текстовете на наредбата – включително и като предложихме цялостен вариант на наредба – съвсем незначителна (и по-несъществената) част от препоръките бяха приети от СОС. Основните проблеми, които новата наредба трябваше да реши бяха свързани с голямото несъответствие между броя картотекирани като жилищно нуждаещи се граждани и наличния жилищен фонд, липсата на прозрачност и обективност при изготвянето на списъците на лицата, които ще бъдат настанени в общински жилища, уеднаквяване на практиките във всички райони на Столична община и накрая – предприемане на мерки за подобряване състоянието на наличния фонд. Приетия вариант на НРУУРОЖТСО дава решения на актуалните проблеми, но по наша оценка не са избрани най-добрите алтернативи или решенията са в ущърб на гражданите. Сред най-удачните текстове на новата наредба са изискванията за 10 години постоянно местожителство в СО за покриване на изискванията за призната жилищна нужда и 10 години наемателят да е живял в общинско жилище, за да придобие правото да го закупи. Едновременно с това се усложнява процедурата по картотекиране (в противоречие на чл. 4 от Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица) и в примерните договори за наем, неразделна част от наредбата се посочва, че основните ремонти на жилищата са за сметка на наемателите.  
    Интересни казуси, свързани с жилищно настаняване:
    ·        Дете със 100% инвалидност е настанено в общинско жилище, където ел. енергията е спряна, заради неплатени сметки от предишен наемател, а парно отопление няма. Сумата е непосилна за плащане от родителя – личен асистент, а и не е негово задължение. След разменена кореспонденция с препоръки на офиса на Обществения посредник до “Електроразпределение Столично” АД, Агенцията за закрила на детето, “Социално подпомагане” и администрацията на общината – бе приет предложения от офиса вариант за решение и домът на детето вече е захранен с ел. енергия.
    ·        Гражданка е наемател от 1976г. на ведомствено жилище - стая с бокс. След продажба на цялата сграда на частна фирма, всички живущи в нея са осъдени да напуснат. Гражданката е правила опити да се картотекира като крайно нуждаеща се още от 1986г., като подава документи всяка година, но районната администрация отказва. След влизане в сила на съдебното решение, СОС определя жилища за настаняване на всички граждани, вписани в решението. Районната администрация отказва да въведе гражданката във владение на определеното от СОС жилище с мотива, че не може да я картотекира, въпреки че отговаря на изискванията на наредбата. След намесата на офиса на Обществения посредник и многократни срещи с представители на района, както и с новия собственик на сградата, гражданката получи настанителна заповед. Издирването на документи и преговорите продължиха 3 месеца.
    ·        Гражданки са общински наематели в партерен апартамент на сграда – 90% частна собственост. Етажната собственост прави ремонт на водосборните тръби, така че водата от покрива се излива в две от стените на общинското жилище и поради влага ел. инсталацията на апартамента е изключена от електроразпределителното дружество, а в апартамента стените се рушат и плесенясват. Гражданките се разболяват, едната е приета в болница. След разследване и активната намеса на офиса на Обществения посредник гражданките са пренастанени в друго жилище, на ЕС е съставен акт за повреда на общинско имущество. Срещите с различни районни администрации и процедурата по пренастаняване отнеха 5 месеца до благоприятното решаване на случая.
     
     
    Управление и разпореждане с общинска собственост
                По въпроса за управлението и разпореждането с общинска собственост, въпреки някои изключения, се забелязва тенденция за повишаване ефикасността и ефективността както в работата на администрацията, така и при приемане на решения от СОС. До приемането на нова Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (приета на 28.07.2005 година) жалбите и сигналите на гражданите бяха свързани с начина на извършването на оценки на имоти и части от имоти, с информирането на заинтересованите лица за съответната оценка; сроковете в които се изготвят договори по гласувани от СОС сделки; с абсурдният текст на чл. 46, т. 3 от старата наредба и др. С новата наредба бяха отстранени тези и подобни пропуски, но останаха неразрешени принципни проблеми като осъществяването на контрол по изпълнението на решенията на СОС (предимно решения, взети преди повече от 10-12 месеца), лошата координация между районните администрации и дирекция “Общинска собственост” и липсата или занемарената поддръжка на помещения и имоти - общинска собственост. Забелязва се и засилване на интереса на гражданите към закупуване на общинска земя, върху която са придобили право на строеж за построяване на жилищна сграда (най-вече за панелните блокове).
                Характерни примери:
    • След спечелен конкурс за продажба на имот, чрез предварителен договор гражданин заплаща на “Софийски имоти” сума за закупуване на имота. По вина на “Софийски имоти” (СИ) сделката не е финализирана, а след 3 години платеният имот е изваден от актива на СИ и е предоставен за управление и стопанисване на Столична община. Общественият посредник сезира комисията по етика на СОС за случая, която изготви доклад до СОС, според който заплатената сума да се приведе на сметка на СО от СИ заедно с лихвите и неустойки, а СО да финализира сделката и изплати на гражданина лихвите и неустойките.
    • Гражданка моли за замяна на собствен тристаен апартамент – ново строителство с общински апартамент в отдалечен квартал, за да отдели наркозависимия си син от средата му. Замяната е одобрена, Столична община определя двустаен апартамент за замяната с гражданката, подписана е заповед от Кмета на СО, изготвени са оценки, гражданката заплаща всички държавни такси, премества се, опрощава на общината разликата в оценките /тристайния апартамент е по-скъп/, след което заминава в чужбина да лекува сина си. До заминаването й, администрацията не е изготвя окончателен договор и съответно граждамката няма такъв. При връщането си в България, четири години по-късно я посреща писмо, че дължи наем за жилището и ще бъде извадена. Администрацията твърди, че сделка няма, защото няма подписан договор. Тристайното жилище обаче вече е “усвоено” от общината и продадено на трето лице. След изследване на документацията по случая и частично приемане на препоръките на офиса на Обществения посредник, администрацията финализира сделката, като прави нова оценка и двустайното старо жилище се оказава по-скъпо от тристайното – ново строителство, а гражданката - с 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева задължения по сделката.
                 
    Административно обслужване
         Случаите, касаещи административното обслужване са предимно за мълчаливи откази и забавяне на отговори и действия на администрацията до гражданите по вече заведени преписки, лошо и некоректно отношение на служители към граждани. Трябва да отбележим, че в тези случаи намесата на Обществения посредник е най-ефективна в сравнение с другите групи проблеми. Все пак нужно е да се вземат мерки, така щото администрацията да придобие нагласата да отговаря писмено в законоустановен срок на гражданите и да работи в съответствие с принципа мълчаливо съгласие, за сметка на мълчалив отказ. В този смисъл, смятаме, че трябва да се ускори прилагането на всички текстове на Закона за държавния служител в звената, където все още не е приложен. Това би открило нови възможности за мотивация и обучение на общинските служители, но би открило пътя и за въвеждането на дисциплинарен съвет (чл. 95 от ЗДС), чрез който ще се налагат дисциплинарни наказания на провинили се служители. Друг момент, който заслужава внимание е стриктното спазване на чл. 15 от Закона за достъп до обществена информация, според който ръководителите на административните звена периодично трябва да публикуват информация за правомощията и дейността на съответните звена.
         Характерни примери:
    • Гражданин печели в съда дело за изплащане на сума за придаваеми части от негов към общински имот. Районната администрация изпраща съдебното решение до различни дирекции на СО за становище относно изпълнението му. След многократна размяна на кореспонденция за повече от година, гражданина не успява да проследи чрез документооборота едно от становищата, чиято липса възпрепятства разрешаването на случая. Намесата на Обществения посредник разкрива служителя, бавещ становището и води до изпълнение на съдебното решение чрез изплащане на сумата на гражданина.
    • Гражданин запознава районна администрация с проблем и иска разрешаването му. Администрацията отговаря проформа и не в контекста на поставения проблем. Гражданинът е неудовлетворен от отговора и пише нова жалба до администрацията. В отговор му се съобщава, че според Закона за молбите, жалбите и петициите на гражданите, той е получил отговор и след като не представя нови факти по случая, няма да му се отговаря повече. На писмо от офиса на Обществения посредник по въпроса до районната администрация, се отговаря че и ние не съобщаваме нови факти и няма да ни отговорят. След сезиране на по-висшестоящ орган за проблема се получи благоприятно за жалбоподателя развитие.
     
     
    Благоустройство
    Практиката показва, че гражданите имат нужда от съдействие и консултации при взаимоотношенията си с монополистите “Топлофикация” и “Софийска вода”. В зависимост от конкретния случай и съобразявайки се с ограничените правомощия, съгласно чл. 16 от Правилника за организацията и дейността на Обществения посредник от офиса правим необходимото, така че правата на гражданите да не бъдат накърнени. Други проблеми засягащи благоустройството, за които сме сезирани са състоянието на тротоарите и пешеходните зони, уличното осветление, състоянието на пътищата, наличието и експлоатацията на паркинги.
    • На граждани системно се спира водата, а течовете на съседна улица са толкова големи, че къртят настилката и създават предпоставки за транспортни произшествия. Подаваните сигнали до “Софийска вода” са без резултат. След намесата на офиса на Обществения посредник се извърши проверка на място, констатира се наличие на стар спукан водопровод и течът бе овладян. Извършен бе ремонт на водопровода и на уличното платно.
    • Гражданка се оплаква от високи сметки за топла вода и парно отопление, без да ползва жилището си и след като е предупредила предварително фирмата за дялово разпределение. Направеното разследване чрез данните за реален отчет на водомерите, извършен от “Софийска вода” и чрез данните подавани в “Топлофикация София” от фирмата счетоводител доказа нарушените права на гражданката. Монополистите приеха предложенията от офиса на Обществения посредник и компенсират гражданката.
    • Организация подава жалба за огромните дупки по улицата, където е седалището и. След проверка на място и по документи се оказва, че улицата не е включена в инвестиционната програма за 2005г., въпреки няколкото дълбоки дупки. Чрез писма с препоръки до двама от заместник кметовете на СО, улицата бе включена в плана за ремонт, а дупките са запълнени.
     
    Търговска дейност
    Жалбите тук са свързани с процедурите по провеждане на търгове и конкурси за поставяне на преместваеми съоръжения за търговска дейност върху общинска собственост, определянето на наематели на подобни съоръжения,  а така също и определянето на търговци за извършване на амбулантна търговия на определено място.
    Примери:
    • След изтичане на договор за наем на преместваемо съоръжение за търговска дейност на незрящ гражданин – едноличен търговец, районната администрация обяваява конкурс за обекта, като публикува обява, която по обясними причини не достига до знанието на гражданина. Той от своя страна пропуска срока за явяване на конкурса, след което администрацията предприема действия за въвеждането на новите наематели в обекта. След намесата на Обществения посредник, се осигурява временен обект, където незрящия гражданин да продължи да извършва търговска дейност до провеждането на нов конкурс, за който администрацията се ангажира да уведоми лицето по подходящ начин.
    • Едноличен търговец купува предприятието на друг ЕТ за печене и разпространение на ядки. В сделката влизат и двата павилиона, собственост на продавача, разположени на общински терен, влизащи в одобрената от ДАГ схема. След сключване на сделката и вписване в регистрите на съда, продавачът и купувачът отиват в общинската администрация за да се регистрира новия наемател и за да се заплати авансово наема за общинския терен. Тогава търговците научават, че преди сделката е трябвало да бъде попитана и администрацията на кого да се продават павилионите и местата за търговска дейност биват забранени. След неколкократна намеса от офиса на Обществения посредник проблема намери трайно и положително решение.
     
    Градски транспорт
    Проблемите, поставяни от гражданите са за нередовен транспорт, за големи интервали между колите, за необхванати с регулярен трафик части на града, грубо отношение на контролните органи. Сезирани сме и във връзка с разположението и преместването на спирки на масовия градски транспорт, както и липсата на спиркознаци и спирконавеси.
    ·        Гражданите от кв. “Захарна фабрика” се обърнаха за помощ и съдействие от офиса на обществения посредник поради големите интервали, над 30 мин., на преминаване на единствения автобус, който ги обслужва, при това с първа кола от 6.30 ч. и последна в 21.30ч. След замерване на място на интервалите, анализ на възможностите за придвижване с други линии обслужващи района, офиса на Обществения посредник препоръча увеличаване броя на колите на гр. транспорт по тази линия, промяна на началния и крайния час за първата и последната кола по маршрута и включването на част от квартала за обслужване и от друга линия. Предложението бе прието и изпълнено.
     
                Реституция и обезщетяване на отчуждени собственици
           Проблемите с реституцията, които се поставят пред обществения посредник са за затруднения (в някои случаи се проявява двоен стандарт) при издаване на удостоверения по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, при деактуване на имоти, издаване на скици и др. Изключително неприятни са и проблемите, свързани с обезщетяването на отчуждени преди 1989 година сбственици. В много случаи обезщетяването с жилища се забавя недопустимо дълго поради факта, че строителството на жилища за обезщетяване, респективно строителството на гаражи не е сред водещите приоритети на общината. Трябва обаче да допълним, че с промените от 27.07.2004 в ЗУТ свързани с отчуждаването на частни имоти, попадащи в терени, определени за озеленени площи (има няколко такива жалби), проблемът окончателно придобива държавнически измерения и не може общината сама да поема финансовите тежести от политиката по отчуждаване и обезщетяване.
    ·        Граждани са отчуждени, за да се строи дипломатическо представителство на чужда държава. Поради факта, че преди 1996г. собствеността е само държавна, а терените са отчуждавани от общината, проблемът е неразрешен с години. Мероприятието е изпълнено, а гражданите все още не са обезщетени напълно. Гражданите търсят обезщетение от Столична община, която не е органа, който трябва в случая да ги обезщети; При посещение в държавна приемна не получават нужното съдействие. След изследване на цялата документация по проблема им, офиса на Обществения посредник проведе разговори с Областния управител, който пое ангажимент да разреши случая и да довърши процедурата по обезщетяване на гражданите.
     
    Обществен ред и шум
    С оглед на растящата динамика на живота в София и липсата на адекватна актуализация на нормативната уредба, съвсем логично е гражданите да се оплакват от нарушения на обществения ред и високите шумови нива в града. Обект на жалби за вдигане на шум са най-често строежи и търговски обекти, като следва да се отбележи, че единствения инсрументариум на общината за справянето с шума засега е определянето на работно време. Често това обаче не е достатъчно, за което е необходимо да се осъществява по-добра координация с районните управления на МВР, регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (бивша ХЕИ) и други отговорни институции.
     
    Социални дейности
    Проблемите от сферата на социалните дейности присъстват често в жалбите до офиса на Обществения посредник като съпътстващи основния проблем, поставен в жалбата. Гражданите трудно получават еднократни помощи, не всякога могат да се включат в програмите за енергийно подпомагане, нуждите им още не са обхванати в нормативите за социална услуга, предоставяна на инвалиди, срещат неразбиране, а понякога и пренебрежително отношение от служителите, към които се обръщат за съдействие. Офисът на Обществения посредник съдейства бързо и активно, когато се касае за накърнени права на хора с увреждания и на деца или самотни родители.
     
    Екология
    Жалбите са свързани с поддръжката на зелените площи – особено в крайните квартали, агресивно поведение на бездомни кучета, а така също и срещу лица, отглеждащи необичайно голям брой домашни животни. Тук трябва да споменем и множеството устни жалби и телефонни обаждания на разгневени жители на столицата по време на кризата, предизвикана от спряното сметоизвозване в началото на юли.
     
    Сред определените като “други”, относително голям брой жалби има свързани с местните данъци и такси – и по-конкретно затруднения с подаването и обработването на декларации по чл. 12, ал. 3 (за освобождаване от заплащане на компонента за сметосъбиране и сметоизвозване от таксата за битови отпадъци) от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, а така също и жалби срещу методиката на определяне на таксата за битови отпадъци. Очакванията ни са за увеличаване на броя на сигналите и жалбите до офиса на Обществения посредник, свързани с местните данъци и такси, с оглед на факта, че от 2006 година СО започва сама да събира местните данъци и такси.
    Има сериозни сигнали и жалби и относно извършването на рекламна дейност на територията на Столична община. В този аспект, недоумение буди факта, че в Оперативната работна програма на СОС за 2006 година не е предвидено приемането на нова наредба за рекламната дейност. Сезирани сме също така по проблеми с уреждане собствеността върху земеделски земи (казуси по § 4 от ЗСПЗЗ), погребални дейности и др.
      
    Разпредаление на заведените преписки по структури, срещу които е насочена жалбата:
    СО, всички дирекции – 99 жалби (73 приключили - 26 неприключили); СОС – 15 (12-3), район Витоша – 22 (16-6), Люлин – 20 (14-6), Младост – 14 (13-1), Красно село – 14 (10-4), Овча купел – 14 (9-5), Триадица – 13 (8-5), Средец – 13 (9-4), Възраждане – 11 (10-1), Лозенец – 9 (5-4), Панчарево – 9 (6-3), Слатина – 9 (7-2), Изгрев – 7 (5-2), Студентски – 7 (4-3), Надежда – 7 (5-2), Нови Искър – 7 (6-1), Искър – 7 (6-1), Сердика – 6 (4-2), Банкя – 6 (2-4), Подуяне – 6 (5-1), Оборище – 6 (4-2), Кремиковци – 5 (4-1), Красна поляна – 5 (5-0), Връбница – 4 (4-0), Илинден – 4 (3-1), Етажна собственост – 23 (23 прикл.), Други (Топлофикация, Софийска вода, общински дружества) – 51 (45-6)
                Големият брой жалби срещу Столична община се дължи най-вече на факта, че това са предимно случаи, които не са могли да намерят своето решение на ниво районна администрация и преписката е била прехвърлена в Столична община или са единствено в компетенциите на СО. Това може обаче и да се разглежда като степен на децентрализация между СО и районните администрации. По отношение на районите, трудно се открояват тенденции, макар че урбанистичната специфика на някои от тях предопределят и характера на жалбите – например за район Витоша преобладават жалби свързани с устройство на територията, кадастър, регулация и незаконно строителство, а за район Люлин – жалби за жилищно настаняване.
           Въпреки сравнително малкият брой заведени преписки (получени жалби и запитвания по пощата) по въпросите на етажната собственост, голям брой от консултациите които сме извършили устно са именно за това. Проблемите на етажната собственост са изключително интересни и показателни за състоянието на българското общество, с оглед на факта, че управлението на етажната собственост е най-ниското ниво на самоуправление в България. Жалбите са за липса на управление на етажната собственост, злоупотреби от страна на ръководството, индивидуални конфликти, при които управлението отказва да се намесва. От друга страна обаче, както стана дума се търси съдействие при проблеми с “Топлофикация”, “Софийска вода”, както и с общинската админисрация при поддръжката на междублоковите пространства. Интересен е поставеният пред нас въпрос за управлението на общите части (етажна собственост) и доколко следва да се прилага ПУРНЕС в административни и бизнес сгради. Като цяло нагласите са за по-голяма ангажираност на някоя публична институция към проблемите на етажната собственост, както и нужда от механизми за ефективно въздействие при наличие на конкретни проблеми.
     
     
    II. Работа с НПО и в подкрепа развитието и утвърждаването на гражданското общество
     
                Работата с юридически лица с нестопанска цел – сдружения и фондации, както и с различни инициативи на граждани и групи от граждани е неразделна част от дейността на Обществения посрдник. Основанията за това са както в Правилника за организация и дейността на Обществения посредник на територията на Столична община, така и в практиката на Европейския омбудсман и омбудсманите в други страни. В този смисъл следва да се преразгледа и текстът на чл. 8, т. 2 от ПОДОПТСО, който забранява участието на Обществения посредник в юридически лица с нестопанска цел (а не само в управлението им, както е логично). Това е ограничаване на конституционното право на сдружаване и е особено непрактично по отношение възможността Обществения посредник да участва в различни сдружения на омбудсмани. Особено интензивна е дейността по повишаване на правната култура на гражданите, за което свидетелства големият брой консултирани граждани спрямо заведените официални преписки. Въпреки това, обмисляме варианти индивидуалните или групови консултации да бъдат допълнени и с кампанийни дейности за повишаване на правната култура на гражданите.
                Конкретни инициативи, в които от офиса на Обществения посредник сме се включили активно:
    1. Иницииране, съвместно със сдружение Интерспейс на проект “Интерактивен портал за прозрачност на СОС”, като дейностите по проекта включваха създаване на интернет сайт на Обществения посредник на Столична община, създаване на възможност и форма за електронно подаване на жалби до Обществения посредник, а така също и осигуряване на пряко аудио-визуално излъчване на заседанията на СОС в интернет. Прякото аудио-визуално излъчване на заседанията на СОС е нов стандарт за прозрачността и достъпността в дейността на съвета, като направения архив с минали заседания също е на постоянно разположение на граждани, организации и медии.
    2. Инициатива на Регионален фонд ИГА – Пазарджик за избиране на Обществен посредник в община Пазарджик и община Лесичово. Участието ни се изразява в разяснителни срещи относно дейността на Обществения посредник и подпомагане изготвянето на правилници за организацията и дейността на обществените посредници в съответните общини. В община Пазарджик общинският съвет не успя да събере необходимото мнозинство за избор на Обществен посредник, но в община Лесичово през пролетта на 2005 година бе избран Обществен посредник, който след пилотната фаза финансирана от Регионален фонд ИГА премина на финансиране от общинския бюджет. Друга инициатива на регионален фонд ИГА в която участвахме беше дискусия, относно създаванто и функционирането на  Областен обществен съвет срещу корупцията - Пазарджик.
    3. Съдействие на сдружение “Бъдеще за всички” във връзка с дейността на Обществения посредник в община Ботевград.
    4. Участие на Обществения посредник като лектор в семинар, организиран от Националното сдружение на общините в Република България относно функциите и дейността на обществения посредник в българските общини, а така също и необходимостта от законодателни промени за гарантиране ефикасността и ефективността в дейността на обществените посредници.
    5. Участие на Обществения посредник като лектор в организирано от Нов Български Университет и НСОРБ обучение на общински служители на тема “Взаимодействие на общинската администрация и гражданите. Решаване на конфликти и преодоляване на кризи”.
    6. Участие на офиса на Обществения посредник в обсъждане на “Общи условия за доставка на топлоенергиясъвместно с други организации от третия сектор иръководството на “Топлофикация” АД.
    7. Съдействие на Центъра за независим живот при инициатива за осигуряване на достъп на хора с увреждания до софийското метро чрез оказване на натиск върху отговорни длъжностни лица.
    8. Оказване на съдействие на Софийска организация за взаимодействие и интеграция по проекта за предоставяне на социална услуга “Асистент за независим живот”.
    9. Участие в заседанията на Обществен съвет по реализация на общинската програма за развитие на ромската общност в гр. София. Във връзка с разрешаването на проблема с изземването на общинските имоти, върху които са се самонастанили ромски семейства лансирахме идея за евентуално решение. Идеята е общината да предостави подходящи имоти, където организации, имащи отношение към проблемите на ромите, да привлекат финансиране от външни донори (напр. програмата “Десетилетие на ромското включване”) и изградят жилища за онези семейства, от които бъдат иззети имотите – общинска собственост. Идеята е приета радушно и от администрацията и от Ромския обществен съвет, но по наша преценка се забавя реализацията й, което след време ще постави с нова сила жилищните проблеми на семействата, самонастанили се върху общинска собственост.
    10. Съдействие на фондация Романи Бах при реализация на проект по програмата “За различието, срещу дискриминацията”.
    11. Участие на Обществения посредник като лектор в семинар, организиран от Национална асоциация “Правна инициатива за местно самоуправление” по проект “Изграждане на прозрачност при възлагане на публично-правните договори чрез пакта за пакта за пубилично-частно партньорство”.
    12. Иницииране на съвместно заседание на ПКМСНУ и ПКУТЖП за запознаване с дейността на “Визуален семинар” – проект занимаващ се с визуалното “замърсяване” от рекламната дейност и несъвместимост на архитектурните стилове в София.
    13. Съдействие на инициативния комитет за създаване на музей на съвременното изкуство – София.
    14. Сдружение за интеграция на хора с психични заболявания в България – съдействие по проект “Защитена работилница за хора с психични заболявания”.
    15. Участие в дискусиите: Граждански конвент за промени в конституцията, организиран от Отворено общество-София (теми – Индивидуална жалба до конституционния съд на РБ, Правата на гражданите според конституцията на РБ), Реализацията на програмата “Полицията в близост” – организирана от сдружение “Бъдеще за всички”, Омбудсмана в сферата на здравеопазването според проектозаконите за права на пациентите - организирана от Центъра за изследване на демокрацията, Интегрирано управление на околната среда – международен семинар, организиран от Янадел - консултиране и управление на проекти.
    16. Участие в организирана от Центъра за изследване на демокрацията среща на обществените посредници в България.
    17. Асоциация за подпомагане на хора с онкологични заболявания – Национална конференция за превенция на рака на гърдата. Лекция на Зам. обществения посредник за правата на хора с увреждания.
    18. Съдействие на фондация “Очи на 4 лапи” за изграждане на училище за кучета-водачи на слепи. Оказване на съдействие на фондация “Очи на четири лапи” за създаване на фонд за издръжка на училището, както и за създаване на норми за предоставяне на услугата – безвъзмездно даряване на куче-водач на незрящи граждани.
    19. Срещи с инициативните комитети на Суходол, Кремиковци, Сеславци, Челопечене за разрешаване на кризата с битовите отпадъци.  Изводите, които направихме във връзка с кризата с битовите отпадъци са в две насоки – първо, продължилото с години подценяване на проблема с отпадъците от страна на администрацията и СОС, недобре изразената воля за решаването му, както и слабата и закъсняла разяснителна кампания по отношение на новите депа и технологии за депониране на отпадъците. От друга страна, установихме, че гражданското общество в България е с две лица и е необходимо време, неправителствените организации, сдружения и инициативни комитети да се превърнат в успешен коректив на публичното управление. Това е в контекста на тезата, че борейки се за своите права за екологично чиста среда, някои граждани не зачитат правата на всички останали. Може би трябва да напомним, че еволюцията на правата на гражданите при демократично-плуралистичните режими включва 3 поколения права – политически права и свободи (равенство пред закона, свобода на мисълта и убежденията и др.), социално-икономически права (право на социално и здравно осигуряване, право на труд, право на административно обслужване и др.) и модерни права (достъп до информация, екологична среда и др.), като водещ принцип е правата от следващо поколение да не противоречат на права от предходното. В случая обаче гражданите, които търсят своите права на екологично чиста среда чрез блокирането на достъпа до депата строго нарушават правата на всички, които са заплатили такса за битови отпадъци и очакват да получат услугата сметосъбиране и сметоизвозване в оглед на правото им на административно и комунално обслужване.
    1. Проведени са и много срещи, разговори и консултации с различни сдружения и фондации.
     
    III. Работа по осъществяване обратна връзка на управлението в Столична община.
     
    С целта да подпомогнем процесите, водещи до прозрачност, ефикасност и ефективност в управлението на Столична община, през периода, който обхваща настоящия доклад непрекъснато информирахме, провокирахме и убеждавахме представителите СОС и на ръководството на Столична община за спазването на правата и удовлетворяването на желанията и нуждите на гражданите. До 31.12.2005 година направихме следните по-важни предложения до органите на Столична община:
    1. Да се повиши прозрачността в дейността на СОС. За целта, след взето решение 405/09.06.2005 на СОС реализирахме проекта “Интерактивен портал за прозрачност на СОС”.
    2. Във връзка с многобройни жалби на граждани, от офиса решихме да предложим свое решение на проблемите свързани с настаняването в общински жилища чрез наредба за общинските жилища, която е с коренно различна философия от тази на ППЗОС. Проектът е приложен към първия шестмесечен анализ на дейността на обществения посредник. Сред предложените текстове, по-интересните бяха:    
    - механизъм за това, общинските жилища да се използват като инструмент за стимулиране на икономическото поведение на гражданите, а не като ресурс за еднократно удовлетворяване на нуждите на определени семейства;
    - класирането и съставянето на списъците на лицата, които ще бъдат настанени в общински жилища да се извършва на “централно” ниво – в Столична община, а не в районните администрации. Така ще се гарантира по-добрата координация и баланс между свободни общински жилища и включени в списъците за настаняване граждани;
    - проект за формула, чрез която да се обективизират жилищните нужди на гражданите и респективно да се извършва обективно класиране на картотекираните нуждаещи се граждани.
    За съжаление общинските съветници не приеха предложените идеи, най-вече с аргумента, че са твърде радикални за такава чувствителна област, като управлението на общинските жилища.
    3. Нееднократно сме повдигали въпроса за повишаване качеството на административно обслужване. Това трябва да се осъществи чрез прилагане на система от мерки – например прилагането на програми за обучение на служителите, изготвяне на мотивационна стратегия за служителите на общината, въвеждане на принципа “обслужване на едно гише”, внедряване на единна информационна и деловодна система и др. Към момента всички декларират желание и готовност да се предприемат действия в тази насока, но за съжаление почти нищо не е реализирано до момента.
    4. С цел гарантиране на обществения ред и защита на гражданите от високите шумови нива, на няколко районни администрации сме предложили да се намали работното време на търговски обекти. В резултат са взимани половинчати мерки, които само частично разрешават проблема. Обърнали сме и внимание на членовете на комисията по обществен ред и сигурност към СОС за необходимостта от актуализация на общинските наредби, във връзка с приемането на Закона за защита от шума в околната среда.
    5. Многократно сме сезирали Комисията по транспорт, транспортна инфраструктура и безпасност на движението, зам. кмета на Столична община по транспорта и СКГТ за конкретни проблеми с на градския транспорт, като в почти всички случаи е имало положителна реакция. Внесли сме и предложение, предоставено ни от граждани, относно системата на таксуване на пътници в МГТ във връзка с идеята, таксуването да бъде на базата на прекарано време в колите – таксуването на гражданите да става на базата на брой пропътувани спирки.
    6. Сезирахме СОС и СО за постъпките на ДА “Гражаданска защита” за прехвърляне поддръжката и стопанисването на противоатомните укрития на отговорност на Столична община и Етажните собственици. Предвид непознаването на нормите и изискванията, на които трябва да отговаря едно такова укритие от хората, невъзможността на гражданите да го поддържат с години за своя сметка, както и настаняването на складове на фирми в такива укрития, разрушаването на изискуемата механична цялост и на филтруващите и вентилационните системи, предложихме създаване на обща комисия за преглед, съставяне на регистър и предписване на необходимите възстановителни мероприятия. Целта е да бъдат в готовност укритията на територията на София при евентуални кризисни ситуации. Въпреки първоначалния ентусиазъм, подобна комисия все още не е създадена.
     
    Предстоящи инициативи
    В края на 2005 сме сезирали ръководството на Столична община относно необходимостта и ползите от сертифицирането на общината по международния стандарт ISO 2001:9000 за качество на управлението. Сертификацията ще допринесе за насочване на дейността на администрацията изключително към гражданите, за подобряване на административното обслужване чрез усъвършенстване на процедурите, доказване на висок административен капацитет при кандидатстване за участие и финансиране в международни проекти, при преговори с потенциални инвеститори и партньори, повишаване на кредитния рейтинг на Столицата, и не на последно място – това е плюс за олимпийската кандидатура на София. През следващата година ще продължаваме категорично да настояваме за  стартиране на процедурите по сертификация, като ще търсим различни методи за въздействие върху позицията на ръководството на Столична община.
    Друга инициатива, пряко свързана с упражняване на правата на гражданите да участват при взимането на решения на местно ниво, която ще е приоритетна в дейността ни през следващите месеци е изработването и приемането на наредба (или няколко наредби) за обществените обсъждания на територията на Столична община. Основания за това има в Закона за нормативните актове (чл. 2а и чл. 8), като в момента неуредени са процедури по обществените обсъждания в Закона за общинския дълг (чл. 14, т. 4 и чл. 15) и в Закона за устройство на територията (чл. 9, ал. 3), а някои уточнения и идеи могат да се приложат за обществените обсъждания на сборния бюджет на общината и правилниците и наредбите, приети от СОС.  
     
     
    В заключение следва да отбележим, че всички институции следва да прилагат активно средствата за защита на законните права и интереси на гражданите, с оглед на това, че разходвайки обществени средства, водещият мотив е именно работа в полза и интерес на гражданите. Въпреки това, с нарастването на ролята и функциите на държавата, трайно се налага необходимостта от институция от рода на Обществения посредник на местно и Омбудсмана на национално ниво с основна задача да следи за спазването на правата на гражданите от всички останали институции, с изключение на съдебната власт и Конституционния съд, които също пряко контролират за спазването на правата на гражданите, но на друго равнище. В този смисъл, следва да се помисли за засилване (но не и разширяване) на правомощията на Обществения посредник (респективно Омбудсмана), защото сега съществуващите средства – сигнали, предложения и препоръки и накрая – медиен натиск, макар и само в единични случаи, не винаги са достатъчни като инструментариум за гарантиране прозрачността, ефикасността и ефективността на дейностите по защита правата на гражданите. Възможността за свикване на референдуми и общи събрания на населението например биха дали в ръцете на обществените посредници онзи механизъм, който би могъл да разреши и най-деликатния проблем, свързан с правата и интересите на гражданите.  
     
     
                                                                                                              31.01.2006
     
     
     

     

    © Всички права запазени. Този сайт е създаден от Softech.