Столичен Омбудсман

Подайте жалба

Документи

Екип

Дейности

Бюлетин

Въпроси и отговори

Свържи се с нас

Адрес:  ул.  "11 август"  4,  ет. 3
София 1000
Телефон: 02/9873449, 02/9871341
Факс: 02/9862785
E-mail:
ombudsman@sofia.bg

Приемно време:
Всеки работен ден

От 09:00 до 17:00 ч.

Изтегляне на документа

  • Становище по искане на гражданин за свикване на Столичния общински съвет
  • Становище по искане на гражданин за свикване на Столичния общински съвет



        Предмет на искането е „отказ да се предоставят документи относно култова религиозна сграда и незаконна постройка на бул. „Мария Луиза“ № 14“. Иска се свикване на Столичния общински съвет (СОС) за разглеждане на жалбата, с изслушване и археологическо проучване. Гражданинът твърди, че джамията е изградена върху част от средновековен християнски храм „Свети Димитър“ и вероятно е унищожен Светият Каменен Престол, който се е намирал в двора на джамията.

        На този административен адрес в София се намира джамия „Баня Баши“.

        Сходни жалби лицето е внасяло до РДНСК, Омбудсмана на Република България, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Министерството на културата, Районното мюфтийство – София, Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и до Президента на Република България. По представените от него копия на документи и след извършена справка в архивите на Столична община и Район „Оборище“ се установява следното:

        1. В Столична община – Направление „Архитектура и градоустройство“, е образувана преписка през 2016 г. по писмо от Омбудсмана на Република България, по повод сигнал за разрушаване на паметник на културното наследство с историческо значение – средновековна черква „Свети Димитър“, част от която е включена в конструкцията на джамията „Баня Баши“ в София. В сигнала се посочва, че фасадата на автентичната християнска част е унищожена и подготвена за замазване с варова мазилка. Разпоредена е проверка чрез служители на Район „Оборище“, при която се установява, че:

        - на територията на района няма регистрирана църква „Свети Димитър“;

        - джамия „Баня Баши“ е обект от национално значение, вписан в списъка на културни ценности в страната, и в районната администрация няма никаква документация за него;

        - като обект с национално значение, сградата е първа категория строеж (чл. 137, ал. 1, б. „м“ от Закона за устройство на територията) и районната администрация не е компетентна да съгласува и одобрява проекти за промяна на строежа.

        Установено е, че на обекта се извършват консервационно-реставрационни дейности, за които следва да има изготвен, съгласуван и одобрен проект от компетентните органи, по реда на Закона за културното наследство и ЗУТ, а именно Министерството на културата, НИНКН и НАГ – Столична община. Към собственика на обекта е отправено искане да представи копие от съгласуван или одобрен проект за извършваната дейност.

        2. Видно от писмо на директора на НИНКН до Омбудсмана на РБ от 2016 г., джамията „Баня Баши“ е „архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение“, попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата „Исторически развилия се обществен градски център (А-1)“ в София и притежава статут на групова недвижима културна ценност“. В писмото се сочи също, че в архива на института няма данни за съществуването на църква от шести век с името „Свети Димитър“, включена в конструкцията на джамията.

        3. Заместник-министърът на културата уведомява Омбудсмана на РБ през 2016 г.), че „данни за наличие на архитектурни елементи до днешната джамия „Баня Баши“ има, но не ни е известно сигурно доказателство, че са от средновековна черква с покровител „Св. Димитър“.

        4. В писмо на заместник-началника на ДНСК до Омбудсмана на РБ от 2019 г. се посочва, че по сигнал е образувана административна преписка през 2012 г. за спиране на строителството и премахване на незаконни строежи: „Преустройство и реконструкция на външна тоалетна към джамия „Баня Баши“ и „Кухня-разливна за бездомни хора (пристройка към външна тоалетна)“, които се изпълняват без съгласувана проектна документация и в нарушение на Закона за културното наследство. Издадените от началника на РО НСК-София при РДНСК-ЮЗР заповеди са обжалвани от „Мюсюлманско вероизповедание“ пред Административен съд София-град (АССГ), а впоследствие и пред Върховния административен съд. И двете инстанции приемат, че заповедите са издадени в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и потвърждават тяхната законосъбразност.

        5. Представеното от жалбоподателя ксерокопие на част от Протокол № 5 на Софийско градско общинско управление от 3 март 1878 г., в който се постановява: „Вземали във внимание словесното заявление на съгражданите си по желанието им да се обърне в църква джамията „Фетхие“ на „Св. Димитър“, в която по стените и днес са видни свети образи, и мястото на развалините от древната църква на „Св. Иван Рилски“ там, гдето е голямата Баня-башийска джамия, в двора на която и днес лежи Св. Каменний Престол и като единодушно се одобри това народно желание, реши се да стане протокол и да се представи г-ну губернатору с прошение от страна на съвета.“, може да бъде предмет на историческо проучване, при което да се установи категорично имало ли е черква и на кое точно място, ако е имало, коя е, името на кой светец носи, и т. н. От цитирания текст, а и от представената част от протокола, може да се предположи, че става дума за две черкви на две различни места.

        След преценка на изложените в документите факти и обстоятелства и в съответствие с предоставените с Правилника за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Столична община правомощия, становището на обществения посредник по искането за свикване на Столичния общински съвет „за разглеждане на жалбата и археологическо проучване“ е следното:

        Общественият посредник съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация на Столична община чрез подаване на предложения и препоръки до местните органи, автори на оспорваните актове, или до горестоящите им органи. Жалбите, които се разглеждат, следва да се отнасят към случаи на:

        - нарушаване на изискванията за законосъобразност и правилност на административните актове и действия на органите на местната власт;

        - неспазване на процедури за издаване на административни актове и предоставяне на административни услуги;

        - предоставяне на невярна или недостатъчна информация за упражняване на правата и задълженията на гражданите и реда и условията за извършване на административни услуги;

        - прояви на некомпетентност, недобросъвестност и незачитане на достойнството на гражданите.

        Искането за свикване на СОС и разглеждане на въпрос от археологически и исторически характер, не може да бъде отнесено към нито едно от посочените горе условия. В прегледаните документи не се намират основания, които да обосноват застъпничество на тази теза и предложение към общинските съветници за разглеждането ѝ. През годините компетентни държавни институции са разглеждали подобен сигнал и всяка от тях е предприела мерки и се е произнесла съобразно функционалната си компетентност. Всъщност темата, която поставя гражданинът, е предмет на научноизследователски проучвания и се отнася към установяване на културно-историческо наследство. Оценка по нея може да се даде от експерти, археолози, историци, изследователи на християнската и мюсюлманската култура, и по никакъв начин не би следвало да е предмет на разглеждане и заемане на позиция от обществения посредник.

    В случай че бъдат установени категорични научни доказателства по твърдяното от лицето и компетентните държавни институции вземат отношение, тогава, ако е необходимо, може да се ангажира и Столичният общински съвет.


    Публикувано на 20 декември 2019 г.

     

    © Всички права запазени. Този сайт е създаден от Softech.