В приходната част на бюджета отбелязваме нежеланието да се използват данъчните инструменти за въздействие върху развитието на града. С други думи данъците се запазват същите. Положителното е, че общината остава последователен и предвидим партньор на гражданите и бизнеса, но въпросът е дали това поведение е най-удачно по време на криза. Моето предложение тук е да се повиши данъка върху недвижимото имущество, а да се намали данъка за възмездно придобиване на имущество. По този начин общината печели сигурен приход (за сметка на несигурния ДВПИ, постъпленията от който за 2009 са едва около 35% от предвиденото), ако се заложи подходяща пропорция – повече приход и в допълнение ще може да отчете, че въвежда директни антикризисни мерки за най-важния сектор за общинския бюджет – строителството. Завишаването на данъка върху недвижимото имущество може да изглежда непопулярна мярка, но не трябва да забравяме, че процентната стойност (а не абсолютния размер) на този данък е около 10 пъти по-ниска от идентичните данъци в други европейски страни. От икономическа гледна точка по-високия ДНИ ще окаже натиск върху собствениците на имоти и ще се засили предлагането, намалените ставки на ДВПИ ще са допълнителен стимул за търсенето на имоти, а крайният резултат ще е повече продажби и по-бързо излизане на сектора от кризата. Същевременно, с излизането от кризата е свързано и изпълнението на още един от важните параграфи в приходната част – събирането на заложените средства за технически услуги.

В разходната част, продължава да се залага твърде плахо на принципа на програмното бюджетиране. Досега работещите програми за малки проекти в областите спорт и младежки дейности; култура; и европейска интеграция и развитие на гражданското общество категорично се определят за успешни, но все още не се въвежда екологичната програма, а за други сектори – например транспорт или социални дейности дебатът дори не е отворен. Трябва да отбележим, че подобни програми са жизнено необходими за гражданското общество в настоящия момент, защото третия сектор се намира в етап на дълбоко преструктуриране след приемането на България в ЕС и Столична община не трябва да остава в страни от един подобен процес. Финансирането на общественополезни инициативи на гражданското общество е и най-удачната форма за инвестиране в социален капитал за момента, като социалния капитал стои в основата на доверието между гражданите и гражданите и институциите. В този дух следва да се коригира (или информира обществеността, защото от обяснителната записка по бюджета на СО не става ясно дали има предвидени средства) един сериозен пропуск на бюджета - не са предвидени средства за ремонти на общи части в етажната собственост. Това е изискване на Закона за управление на етажната собственост, който разпорежда, че общините трябва да подкрепят управлението на етажната собственост на своята територия, включително и като извършват неотложни ремонти, а след това събират дължимите средства от собствениците. Без да изразявам категорична подкрепа, смятам че може да се помисли и в насоката, да се преотстъпва част от събраната такса за битови отпадъци на етажната собственост, за да се подпомогне в задължението й да поддържа и почиства прилежащите към сградите терени.

Разбира се, това са само някои от въпросите, които повдига проекта на бюджет 2010 на Столична община. Ще се радвам да споделите и вашето мнение в нашия форум или директно в офиса на посочените горе в ляво координати.