Горещата тема на лятото е промяната на обхвата и условията за ползване на „синята зона”. Накратко – зоната се свива до най-централната градска част, цените за ползването й се вдигат за всички, въвежда се „зелена зона” за по-широкия център, с режим на ползване, близък до този на старата „синя зона”.
Периодът е точно подбран, с оглед по-малко натовареното движение през отпускарския сезон. Промените са дълго дискутирани и очаквани от достатъчно време. Целта на въвеждането им е по-проходим и достъпен градски център, с по-добра организация на паркирането и най-вече – повече въздух и място за хората (майките, децата, възрастните) в сърцето на столицата. Неизбежният начин за постигането на тази цел е поскъпване на паркирането на откритите публични пространства, с оглед ограничаването му до минимум.
Протестът на постоянно живеещите в центъра граждани срещу високите цени на стикерите за паркиране около домовете им дойде очаквано, и макар и със закъснение, изпълни основната си задача. Общината облекчи тежките процедури по издаване на стикери и затвърди политиката си по решаване на транспортните проблеми на града. Разбира се, по отношение по-бързото и ефективно, включително електронно обслужване на гражданите от Столична община (и не само при отчитане на местоживеенето, както е в разглеждания казус), има още какво да се желае. Доколкото случаят не се изчерпва с въвеждане на нормативни промени и подобрено административно обслужване, аргументите на протестиращите заслужават сериозно внимание и честен отговор.
Намеренията на общината срещат личната ми подкрепа, защото са в насока подобряването на качеството на живот на всички граждани в града, и най-вече на онези, които не могат да си позволят ползването на личен автомобил. Напредъкът в благосъстоянието на големите европейски столици и градове през последните 50 години се дължи недвусмислено на налаганите тенденции за освобождаване на повече пешеходни пространства и даване на предимство на публичния транспорт пред личните автомобили.
Живущите в центъра твърдят на първо място, че са дискриминирани спрямо живущите извън режима на платено паркиране, защото последните можели да оставят МПС-тата си да домуват безплатно пред жилищата си. В същото време, последните не могат да ползват преференциалните условия за паркиране в „синята зона”. Тези две хипотези не са третирани като дискриминация, съгласно Закона за защита от дискриминация, според който дискриминация по местоживеене няма.
Протестиращите считат, че по същество цената на стикера е нов вид данък, защото не гарантира паркомясто и в този смисъл не е предоставяне на услуга. Съгласно намеренията на общината обаче, това заплащане се доближава до определението за акциз – цели се ограничаване на неблагоприятен ефект от определени действия и поведение, като масово използване на лични автомобили. Отделно от това, може да се коментира дали не става дума за въвеждане на такса за ползване на публична общинска инфраструктура. От чисто правна гледна точка, изясняването е в прерогативите на съда и това бе отразено в мотивите към Решение №15599/17.12.2009г. на Върховния административен съд за отмяна на определени текстове от Наредбата за организация на движението на територията на СО. Ако местната власт е с „вързани ръце” за най-важните инструменти на фискалната децентрализация, дали не би трябвало да се запитаме за пропуснатото време и ползи от нейното забавяне.
Същността на проблема за заплащането на стикери в „синя зона”, без на практика да се гарантира паркомясто, според мен опира и до друг, по-скоро социален дебат – привилегия (независимо дали наследствена или придобита) ли е да се живее в центъра на столицата или това не носи никакви ползи? Предимствата да обитаваш центъра на столицата са свързани с това, че си в непосредствена близост до почти всички политически, стопански, финансови и културни събития, които се случват в страната. Тази близост облагодетелства повече възможности за личностно развитие, респективно – по-висок стандарт на живот. Възможностите и високият стандарт се допълват и от факта, че на практика инвестициите, инфраструктурата, транспортните комуникации са ориентирани спрямо центъра на столицата – например трите лъча на метрото се засичат именно на територията на „синята зона”. Налице са, следователно, съвсем конкретни пространствени измерения в привилегироването на градския център – сравнително по-кратките пешеходни разстояния, по-голямата гъстота на мрежата на публичния градски транспорт, излаза към традиционно опазвани и поддържани обществени пространства.
Контрааргументът, че високите данъци са недостатък на обитаването на центъра на София не е приложим, защото те се заплащат за скъпо имущество, а точно поскъпването на имуществото е резултат от целенасочена политика по развитие и поддръжка на най-представителната част от страната. В този ред на мисли, неудобството с новите правила за паркиране е малка компенсация, която живущите в центъра на града могат да поемат, за сметка на огромните публични ресурси, влагани през последните 130 години в средата, която те приемат за свой собствен дом.
Ангел Стефанов - Обществен посредник на СО |
.gif)
