Свиването на публичните пространства е тема широко и обстойно застъпена и развита в дебата за проблемите на града през изтеклите двадесет години. Като очевидна причина за неблагоприятните промени се налага доскорошният натиск на инвестиции в частния строителен сектор и закупуване на лични превозни средства. До каква степен историческият град се е превърнал в арена на този натиск и активност може да ни покаже един бегъл поглед от традиционната разходка на софиянеца по Царя. По протежения на най-представителните столични площади – Александър I, пред БНБ и Двореца, Народно събрание и „Александър Невски” до тротоара на ъгъла на бул. „Цар Освободител” и бул. „Васил Левски” е разтеглена верига от паркинги. Подобна е ситуацията по фронта на Градската градина с ул. „Александър I”.
Друг тип активност – този път търговска – доминира и обезобразява входа на Борисовата градина. Не бива, обаче, да сме прибързани с оценките. Смяната на обществените нагласи е бавен и еволюционен процес. Диалогът между гражданите, бизнеса, специализираните колегии и местната власт за това как да изглеждат градските пространства трябва да се води постоянно и с доброжелателство. Виждаме верни и перспективни решения в пешеходната реконструкция от северната страна на бул. „Цар Освободител” и в проекта на Ларгото. Позицията, която Общественият посредник зае за възвръщането на автентичния исторически облик на пространството в и около Княжеската градина, има дял в обявения международен архитектурен конкурс за мястото.
Имаме стремеж и влагаме дори пристрастност в това да сме активната страна във формулирането на нуждата от промени в градската среда. На управленско ниво, това значи, че изискваме и се застъпваме за максимална прозрачност в обсъждането на устройствените предвиждания с обявяване на дневния ред и протоколите от обсъжданията в ОЕСУТ. В диалога с гражданите и с техните инициативни комитети и сдружения при защита на частните им интереси в отделния случай, се опитваме да извадим на преден план по-общите и публични аспекти на проблема. Правим го на различни нива. От възстановяване на нарушени междуквартални връзки, какъвто бе случаят с площад „Иван Вазов” – единствената пешеходна зона между едноименния столичен квартал и комплекса „Стрелбище”, отдадена за наказателен паркинг, до защита на жилищни райони със специфична парково-алейна планировка от спорни инфраструктурни решения – ж.п. спирка в района на Западен парк, в непосредствена близост със жилищната част на квартал „Гевгелийски”.
Практиката на Офиса е да бъдат приемани и изслушвани експертизи по иновации и проекти в областта на транспортната инфраструктура и екологията. Критерият за съдействие в подобни случаи е защитаваните решения да имат аналог и изпробван ефект в столиците и големите градове в Европа. Проучваме и адресираме до администрацията предложения за изграждане на ново поколение автоматизирани подземни паркинги, както и за затревени трамвайни трасета. Последното е интересно с възможността в границите на една вече съществуваща инфраструктура да се вместят нови зелени зони.
Потенциалът, натрупан в строителните постижения и технологичният капацитет при прокарването на метрото, поставят отсега въпроса за бъдещите големи проекти на градската инфраструктура. Без претенции за последна дума, заслужава да се обърне внимание и подложи на дебат трансформирането на най-замърсените и транспортно-натоварени зони на града – поречията и особено това в участъка на Перловския канал, между булевардите „Черни връх” и „Ген. Данаил Николаев”. Неоценим е шансът София да се сдобие със свой зелен ринг, който по естественото речно течение да събере в общо достъпно пространство ареалите на двата си най-големи парка – Борисовата градина и Южния парк, и градините по дължината на булевард „Евлоги и Христо Георгиеви” – Княжеска, на Военната академия и Заимов. След прокопаването на втория метродиаметър една подземна улица, която поема транзита на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, вече не е инженерно-строително предизвикателство.
Предизвикателство и изпитание днес е да се търси съгласие по устройствените проекти, чертаещи устойчивото бъдеще на града.
Надеждата е, че времето за това е дошло, със своите изисквания и отговорности, които да посрещнем.
* Публикувано в „Арх&Арт” Форум, брой 20(1042), Година XXI, 17-24 Май 2012
|
.gif)
