|
В началото на март много софиянци останаха неприятно изненадани от размера на данъка „сгради”, който дължат на общината, въпреки че решението за промяна на зонирането на града беше едно от най-дискутираните. Къде всъщност е проблемът?
От една страна, в България местните данъци са едни от най-ниските в Европа – не само в номинална стойност, но и като процентно изражение (което няма нищо общо с контрааргумента за ниските доходи на хората). В този смисъл, трябва да се знае, че желаното от всички подобряване на градската среда – нови пътища и инфраструктура, повече и по-добре поддържани зелени площи, по-добра материална база за училища и детски градини и т.н., няма как да се реализира без драстично увеличаване на данъците и в частност данъка „сгради”, до процентните нива на държавите, с които искаме да се сравняваме.
От друга страна обаче, проблемът дойде от поне три недообмислени действия на администрация и съвет. Първо, получи се драстично разминаване между политическите декларации, че данъците няма да се вдигат и оперативните ходове, които доведоха до по-високи данъчни задължения на много граждани на столицата. За това напомняме, че последователността и предсказуемостта в работата са неизменна част от правото на гражданите на добро управление. Второ, похватът да се промени зонирането в София, без да се посочват конкретни квартали, а само да се очертават граници по улици, изисква гражданите да са запознати с най-големите детайли на градската география, за да получат надлежна информация. Подобна методология едва ли облекчава и работата на администрация и съветници и използването й може да се тълкува като стремеж да се заблуди широката общественост. Трето, необходимостта от актуализация на зонирането е налице, но приетият вариант в никакъв случай не може да се определи като справедлив – например ж.к. Люлин 10, който е в близост до Западен парк, метростанция, множество търговски обекти и т.н., остава в 4та зона, а части от Овча Купел, квартал, който е пословичен със своята транспортна и инфраструктурна неосигуреност, остава в 3та зона. Има и достатъчно други примери...
В този смисъл, доколкото предварително обявените ползи за бюджета от промяната в зонирането се определяха на 3 милиона лева – сума която не е фатална, предлагаме да се възстановят старите граници на зонирането. Същевременно трябва да започне сериозен дебат за нови граници на зоните, които да влязат в сила с бюджета за 2012 година, като политическите сили не спекулират предизборно с размера на данък „сгради”, а потърсят споразумение в насоката, че поетапното му увеличение е неизбежно, ако искаме нашият град да става по-уреден, по-уютен и по-хубав. |
.gif)
