|
Освен текущите проблеми и задачи, началото на 2011 година ни припомни и за вегетиращата ситуация с ромската престъпност, незаконните ромски гета, и въобще за липсата на завършена политика по интеграцията на това малцинство. Крайните идеи и предложения, които се завъртяха в публичното пространство, не предвещават намирането на стабилно решение. Тук е моментът да напомним, че в Столична община има/ше един сравнително удачен инструмент, който последните години, вероятно по финансови съображения, не се използва активно. Става дума за Ромския обществен съвет (или Ромски обществен съвет за реализация на програмата „Десетилетие на ромското включване”), който в единодействие с администрацията и СОС успяваше да тушира някои проблеми, да убеди съответната общност в необходимостта от вземането на определено решение, да приобщава част от ромите към общинските политики в различни сфери и да ако не друго, създаваше усещането за управляемост на процесите.
Днес проблемите все по-често ескалират, защото никой не е натоварен с конкретния ангажимент да интегрира ромите, да осъществява превенция и да противодейства на незаконни и неморални прояви.
От гледна точка правата на всички граждани на София, намирам за необходимо именно сега да обърна внимание, че сме изправени пред уникална възможност. Унгарското председателство на Европейския съюз обяви, че един от приоритетите му ще бъде изработването на обща европейска политика за интеграция на ромите. Българската държава, и в частност Столична община, трябва активно да се вклчючат и да подкрепят изработването на талкава политика. На местно ниво предизвикателствата са поне няколко – изработване на актуална снимка на всички аспекти на проблема; провокирането на активен диалог с всички заинтересувани агенти – широко представителство на ромското малцинство, на защитаващите ги неправителствени организации (като отделен субект), на общината и на държавата, други потърпевши граждани; анализ на всички възможни решения.
Възможно е тези усилия отново да не удовлетворят всички, но все пак те ще са израз на волята да се търси справедливо развитие. Защото едностранното и силово прилагане на закона ще затвърди недостойното положение на много хора и ще тласне част от тях към нови закононарушения. |
.gif)
