С Решение № 13574/12.11.2010 на Върховния административен съд се потвърди отмяната, наложена от Админстративен съд – София-град, на Наредба №1 за обществения ред на територията на Столична община. Това провокира нашите разсъждения поне в две посоки.
Първо, аргументите, както на ВАС, така и на АС – София-град, отбелязват, че с текста на Наредбата са уредени правоотношения, които са обект на регулация на нормативни актове от по-висока степен. Също така, в мотивите при приемането й не са отчетени необходимостта от създаване на изцяло нов нормативен акт, целите, които той трябва да преследва, както и не е извършен анализ за съответствие с правото на ЕС. Тук трябва да напомним, че в наше становище до СОС и администрацията на СО сме посочили, че новата наредба за обществения ред в София трябва да има нова философия, като акцентира на превенция на нарушенията, а не на развитието на санкциониращия елемент. Част от тази нова философия трябваше да засегне: развитието на задълженията на кмета по чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА; изготвянето на периодични анализи и действия за предотвратяване на повтарящи се нарушения; регламентирането на информационни и други кампании; специално отношение към рискови обекти, лица и групи и др. За съжаление, в общинския съвет надделя виждането на администрацията и текста на Наредбата бе приет такъв, че да е в удобство на прилагащите го – а именно администрацията. Поради този пропуск, сега ще се търсят компромисни решения - като връщане действието на старата наредба и подготвяне на козметични промени. И отново необходимостта от осигуряване на приветлива градска среда, хармоничност и толерантност във взаимоотношенията на гражданите, остава на заден план.
От друга страна обаче, притеснение буди стремежът на съдебната власт да ограничава възможността на органите на местно самоуправление да регламентират и да доразвиват рамката на обществените отношения с подзаконови актове, и то в ситуация, при която липсва категорично противоречие с т. нар. актове от по-висока степен. В контекста на все по-забавящата се децентрализация в България, може би точно това е сигналът, на който трябва да обърнем по-голямо внимание.

Правомощията на обществения посредник не се отнасят до доставчиците на обществени услуги, приватизацията и дейността на общинските дружества, междуличностни спорове, съдебни процедури и до работата на държавните органи.

По въпроси, които засягат дейността на органите на местното самоуправление и администрация в Столична община, общественият посредник може да се самосезира.

Желателно е, преди да се подаде жалба или сигнал до обществения посредник, за проблема да е уведомена компетентната общинска структура. За цялостен поглед върху проблема е желателно като приложения към подаваната жалба да се предоставят копия от официалната кореспонденция със съответните структури.