|
На 23.09.2010, след няколкомесечни дебати и две последователни отлагания на точката от дневния ред на заседанието на СОС, беше приета промяна в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, засягаща основно правото на наемателите на общински жилища да ги закупят, след като са били редовни наематели за 5 и повече години. Тъй като дебатите засягаха, както финансови аспекти на проблема, но и основно проблема с жилищната политика на общината, позволявам си да припомня едно становище, което сме направили през месец юни 2007, по повод молба на гражданин за промяна в наредбата, именно в тази насока.
Към момента, като изразявам удовлетворение, че взетото решение съответства на даденото становище, се надявам всички изразени аргументи в становището да бъдат претеглени внимателно и отново, а процесът на вземане на решения в общината да бъде ускорен.
СТАНОВИЩЕ
на Обществения посредник на Столична община, относно предложение на гражданин Х. Х. и жилищната политика на СО, по повод писмо на ПКМСНУ
В чл. 17, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация са посочени сферите, в които са предоставени компетенции на общините да решават въпроси от местно значение. Във въпросния текст не е указано изрично, че жилищната политика попада в сферата на местното самоуправление. Закона за общинската собственост третира общинските жилища в контекста на общинско имущество, дава най-общи разпоредби какви са процедурите по разпореждане и управление на общински жилища и неангажиращо посочва, че предназначението им може да се променя в зависимост от субективните потребности в общината.
От друга страна, Министерство на регионалното развитие и благоустройството посочва като свой приоритет № 5 в настоящия управленски мандат провеждането на нова жилищна политика, включително и като част от Националната жилищна стратегия на Република България, приета през 2004 година. Като конкретни действия и акценти са изведени създаването на специализирани системи за жилищно субсидиране, жилищно-спестовна и жилищно-кредитна система, осигуряване на условия за създаване на жилищни асоциации, сдружения на собственици, усъвършенстване на данъчната система, приемането на редица законови и оперативни документи и т.н.
В така представения контекст на засилена държавна ангажираност, забавена финансова децентрализация и липса на категорично законово задължение от страна на общините по проблемите на жилищната политика, въпросът за цялостното развитие на жилищната политика на Столична община е изключително деликатен. Подобна констатация се съдържа и в Националната жилищна стратегия на Република България, където на стр. 13 се казва, че общините нямат нито прякото задължение, нито ресурсите за да решат жилищните проблеми на своите население и територия. Това налага изключително сериозен анализ на функциите на жилищната политика, на проблемите, които тя би решила, на ресурсния капацитет, необходим за провеждане на такава политика, а така също и на обществените нагласи по отношение на приоритетите на общината и съотношението разходи-ползи. Разбира се, настоящото становище няма за цел да изследва в дълбочина споменатите фактори, а само да щрихира някои насоки, които би следвало да се вземат предвид от СОС при евентуалното разработване и приемане на жилищна стратегия на СО.
На база анализа на постъпилите жалби и сигнали в офиса на Обществения посредник, най-общо могат да се изведат няколко обществени функции, които жилищната политика може да изпълнява, образно наречени демографско-стимулираща и балансираща, социална, териториално-развиваща, икономическа.
- Под демографско-стимулираща и балансираща функция следва се разбира възможността чрез жилищна политика да се влияе на раждаемостта, образователния ценз и да се балансира миграцията на населението. Тук трябва да се отчетат естествения прираст на населението, необходимостта на пазара от квалифицирана/неквалифицирана работна ръка, миграционни процеси и др., като се подпомагат например млади семейства с деца, студенти, граждани с постоянен адрес в СО и/или друго. Изключително важно е, да се вземат предвид и разчетите на Общия устройствен план на СО, който е разработен в съответствие с нереални демографски прогнози, като според оптимистичния вариант, населението на Столична община до 2020 година ще е 1 390 000 жители.
- Провеждането на жилищна политика е пряко свързано със социалните функции, които изпълнява общината. Чрез облекчен достъп до общински жилища може да се подпомагат хора с увреждания, социално слаби, самотни възрастни хора, малцинствени групи. В по-голямата част от случаите обаче трябва да се разчита на стимулиращия и интеграционния момент при предоставянето на общински жилища, а не настаняването да се приема като еднократна помощ за съответния настанен.
- По отношение на териториалното развитие е изключително важно да се позиционират правилно жилищните комплекси (обитаване) спрямо другите основни обществени функции – производство и администрация (обслужване). Тук би трябвало да се действа агресивно, с оглед на факта, че според урбанистичните концепции в компактния град не може да се съвместяват повече от две от споменатите функции, а в София това не е така.
- Чрез провеждане на активна жилищна политика, Столична община би могла да повлияе и на пазара на жилищни имоти, което в крайна сметка е свързано с идеологическите разбирания на съветниците.
Финансовото и ресурсно обезпечаване е в основата на всяка провеждана политика. Към настоящия момент общинският жилищен фонд е крайно недостатъчен за да се изпълни в задоволителен формат дори и една от разгледаните възможности. Лошо е и физическото състояние на голяма част от къщите и апартаментите, като общината е прехвърлила изцяло отговорността за поддръжката им на наемателите. Крайно незадоволително е количеството на инвестициите в общинско жилищно строителство, а практиката да се придобиват жилища чрез замяна на общински имоти е неприемлива и остро критикувана от голяма част от гражданите на София. Евентуалният ангажимент на общината за провеждане на жилищна политика трябва да е свързан с осигуряването на значителни инвестиции в строителството на общински жилища – по възможност от общинския бюджет (в рамките на не по-малко от 5-10% от годишния бюджет на общината), кредитиращи институции и/или от финансовите инструменти на Европейския съюз за да се избегнат подозрения за тайни договорки при публично-частно партньорство. В допълнение, резонно е да се създаде общинско предприятие, което да се ангажира с реализацията на общинската жилищна политика и поддръжката на жилищния фонд.
Безспорно е, че за да има ефективна общинска жилищна политика в Столична община, трябва да се вложат значителни финансови ресурси и обществена енергия в реализацията й. Даването на обективна оценка за ползите от реализацията на общинска жилищна политика в кратко- и средносрочен обхват ще отговори на въпроса доколко това е реален приоритет за общината в конкуренцията на проблемни сфери като екология и управление на отпадъците, изграждане на инженерна и социална инфраструктура, организация на движението, подобряване на обществения ред и оптимизиране на контролните функции на общината. В този смисъл решаващо би трябвало да бъде общественото мнение по отношение на приоритетите на общината, реализирано или чрез конкретни политически дебати или чрез широка кампания за обществени дискусии, анкетни проучвания и допитване до населението.
Към момента, СОС и администрацията на СО неколкократно дават сигнали, че имат желание и воля да реализират активна жилищна политика, което повишава очакванията на определени групи граждани към местната власт. От друга страна, със сега прилаганите подходи е ясно, че реална жилищна политика не може да се провежда. В резултат общината не успява да удовлетвори очакванията на гражданите и компрометира доверието както в институциите, така и в лицата, които ги представляват. Затова, трябва възможно най-скоро да се вземе стратегическото решение ще провежда ли Столична община активна жилищна политика съобразно горе предложения формат или ще предприеме действия, с които временно да ограничи до минимум (поддържане на резервен фонд за критични ситуации и осигуряване на жилища за обезщетяване на отчуждени собственици) тази своя дейност. Втората възможност не е лишена от смисъл в контекста на нереализираните до край държавни ангажименти по провеждането на национална жилищна политика и неизяснените към момента евентуални ползи от прилагането на активна жилищна политика на общинско ниво.
От така представената ситуация смятам, че предприемането на действия във всяка една посока е много по-добър вариант от изчакването за изработване на завършен вариант на жилищна стратегия на Столична община, вариант, който най-вероятно няма да е ресурсно осигурен. В този смисъл, подкрепям предложението на Х. Х. в частта му за намаляване на срока, в който наемателят е бил в наемни отношения с общината на 5 години, за да възникне правото му да закупи жилището. Отчитайки липсата на мотивация в наемателите да извършват основни ремонти на жилищата при положение, че ще могат да станат собственици най-рано след 10 години обитаване на жилището и правната възможност за сключване на анекс или клауза към договора за покупко-продажба, че жилището не може да бъде препродавано за срок от 5 години, смятам че това е един добър ход в полза на гражданите на София.
Обществен посредник
Ангел Стефанов
|
.gif)
