| епа се обърна Граждански инициативния комитет “Възраждане”. Живущите в района на “Женски пазар” граждани недоволстват от цялостната организация на търговските отношения, хигиената, обществения ред и редица други неблагоприятни последици от дейността на пазара. С особена острота проблемът стои за намиращите се в непосредствена близост храм и училище “Св. Св. Кирил и Методий”, които поради неблагоприятната среда не са привлекателни за миряни и ученици.
Така поставен въпросът има само един отговор – пълна промяна на настоящето положение, или както се изрази един гражданин – да влязат багерите. Това решение се оказва напълно възможно, защото има прието и влязло в сила изменение на ПУП за квартала, а според жалбоподателите в договорите на общината с търговците има клауза, според която при започване на реконструкция на пазара, самите договори могат да се прекратят. Следователно живущите в района могат да разчитат, че ако в настоящата кризисна година няма налични средства за разчистване на зоната и обособяване на нов пазар, то за следващата година (при активно включване на гражданите в общественото обсъждане на общинския бюджет) финансови ресурси ще бъдат гарантирани.
От друга страна обаче, комплексността на проблема и забавянето на неговото решаване напомня, че дебатът за организацията, дейността и бъдещето на традиционните пазари не е приключил, а за някои – дори не е започвал. Тъй като пазарите чрез своите обществени функции гарантират някои права и интереси на гражданите, но същевременно и застрашават друг тип права, предлагам в дебата за пазарите, да се вземат предвид поне долу изложените виждания.
Първо, пазарите са естествени средища, около които през вековете са възниквали градовете. В този смисъл те са в основата на местното самоуправление, а тяхната организация в общински дружества ги поставя изцяло в пазарни условия. Сполучлива идея тук е собствеността на пазарите да се прехвърли напълно на районните администрации, които да се ангажират с тяхното стопанисване и поддръжка. Така при успешно управление, за районните администрации ще остават и повече средства, с които да се благоустрояват кварталите.
Второ, глобалната пазарна икономика в последните години почти изцяло подмени традиционната роля на пазарите да се продава местна продукция. Локалните производители са изтикани в краищата на пазарите, по тротоари и спирки. Трябва да се преосмисли концепцията на настоящите и бъдещи пазари – дали да продават продукция произведена в крайградските зони, или вносни и лъскави плодове и зеленчуци. Всъщност последните намират добра реализация и в големите търговски вериги.
Трето, коренно трябва да се променят хигиенните стандарти, респективно почистването и контрола върху чистотата в районите на пазарите. Ако чрез съществуващата регламентация не може да се подобри чистотата поради раздробената отговорност и изискванията за перманентен контрол, да се обсъди варианта търговците да се натоварят с допълнителна такса, а почистването на целите пазари да се възлага ежедневно (или всяка вечер) на фирми по чистота. Както е в много европейски държави.
|
.gif)
